Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 103

— Защо да няма?

— Ами каквато и да е причината, и тримата са мъртви.

— Наистина съжалявам — тихо промълви Боби.

— Парцелът им беше продаден. Някъде през пролетта ще започне строежът на нова къща. Още кафе?

— Не, благодарим ви — каза Джули.

Хампстед огледа кухнята, после се приближи до кухненската печка и залъска капака й от неръждаема стомана, въпреки че блестеше като нов.

— Извинявам се за кочината. Не разбирам как тази къща може да се цапа толкова, след като само аз живея в нея. Понякога си мисля, че сигурно някакви гномове се промъкват зад гърба ми и оплескват всичко, за да ме измъчват.

— Няма нужда от гномове — въздъхна Джули. — Самият живот ни тръсва цялата мъка, която можем да понесем.

Хампстед се обърна и за пръв път, откакто бе станал от масата и бе започнал своя ритуал по почистването, ги погледна в очите.

— Няма гномове — съгласи се той. — С гномовете човек би се справил твърде бързо и лесно.

Хампстед беше едър човек и изглеждаше видимо кален от годините, прекарани в ежедневни упражнения и сурова дисциплина във войската, но очите му се напълниха със сълзи — доказателство за дълбока скръб и за миг той заприлича на безпомощно, загубило се дете.

В колата, втренчил се през напръсканото от дъжда предно стъкло в мястото, където преди време е била къщата на семейство Роман, Боби каза:

— Франк е открил, че мистър Синя светлина знае за документите на Фарис, и се е снабдил с нови на името на Джеймс Роман. Но мистър Синя светлина очевидно е научил и за тях и е отишъл да го търси на адреса на Роман, където е намерил само вдовицата и децата. Убил ги е по същия начин, по който е убил и семейството на Фарис, но този път е подпалил къщата, за да прикрие престъплението си. Така ли би го разтълкувала и ти?

— Може би — отвърна Джули.

— Изгорил е телата, понеже ги е изпохапал, както ни обясни семейство Фан, и това би могло да помогне на полицията да свърже двете престъпления, а той е искал да я прати за зелен хайвер.

— В такъв случай защо не ги изгаря всеки път?

— Понеже това би било също толкова насочващо, колкото и следите от изпохапване. Понякога изгаря телата, понякога не, а от време на време може би се отървава от тях така, че никога да не бъдат открити.

Секунда-две и двамата мълчаха. После тя каза:

— Значи имаме работа с масов убиец, който очевидно е буйстващ психопат.

— Или с вампир — добави Боби.

— А защо преследва Франк?

— Не знам. Може би Франк някога се е опитал да забие дървен кол в сърцето му.

— Не е забавно.

— Съгласен съм. Точно сега нищо не изглежда забавно.

35

От къщата на Дайсън Манфред в Ървин, пълна с различни насекоми, Клинт Карагьозис се отправи с колата към собствената си къща в Пласенша. Тя представляваше уютна вила с две спални, скосен дървен покрив, обширна веранда и остъклена предна стена, през която проникваше топла, кехлибарена светлина. Когато стигна там, парното в колата почти беше изсушило прогизналите му от дъжда дрехи.