Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 105

В началото на връзката им се беше чудил дали нейната глухота има нещо общо със способността му да се разкрива пред нея. Глуха по рождение, тя никога не беше чувала живата реч и следователно не се бе научила да говори ясно. Отговаряше на Клинт — и по-късно щеше да му разкаже как е преминал нейният ден — с помощта на езика на знаците, изучен и от него, за да я разбира. Отначало Клинт си мислеше, че основният подтик към интимност за него е бил нейният недъг, гарантиращ му, че съкровените му чувства и тайни, споделени веднъж с нея, няма да бъдат разпространявани по-нататък. Да разговаряш с Фелина беше почти като да разговаряш със самия себе си. След време обаче най-накрая разбра, че се е открехнал към Фелина въпреки глухотата й, а не заради нея, и че искаше тя да споделя всяка негова мисъл и преживяване — както и той да съпреживява нейните — просто защото я обичаше.

Когато й каза как Боби и Джули три пъти се бяха оттегляли в банята за разговор на четири очи по време на срещата с Франк Полард, тя се разсмя от удоволствие. Клинт обичаше този звук — толкова топъл и мелодичен, сякаш огромната радост в живота, която тя не можеше да изрази с думи, изцяло се изливаше чрез смеха й.

— Странна двойка са двамата Дакота — каза Клинт. — Когато ги срещнеш за пръв път, ти се струват съвсем различни в някои отношения и решаваш, че едва ли могат да работят добре заедно. Но щом ги опознаеш, откриваш, че си подхождат като две парченца от мозайка и осъзнаваш, че съвместно действат почти съвършено.

Фелина остави лъжицата си и със знаци отвърна:

„Ние също.“

— Да, ние също.

„Ние си пасваме по-добре от различните части на пъзъл. Пасваме си като щепсел и контакт.“

— Така е — съгласи се той и се усмихна. След това схвана закачливия намек в думите й и се разсмя. — Ама ти май си девойче с много мръсно подсъзнание, а?

Фелина се ухили и кимна.

— Щепсел и контакт, значи.

„Голям щепсел, тесен контакт, добро пасване.“

— След малко ще проверя как работи инсталацията ти!

„Имам отчаяна нужда от първокласен електротехник. Но първо ми разкажи за новия клиент.“

Навън изтрещя гръмотевица и разтърси нощта. Внезапен повей на вятър запрати дъжда към прозореца. На фона на звуците от бурята топлата и напоена с аромати кухня му се стори още по-уютна. Клинт въздъхна от задоволство, но изведнъж усети остра тъга. Осъзна, че чувството, породило се в него при звуците на гръмотевицата и дъжда, е особено удоволствие, което Фелина никога не би могла да изпита или да сподели с него.

Извади от джоба на панталоните си един от червените скъпоценни камъни, донесени от Франк Полард в кантората им.

— Взех го назаем, понеже исках да ти го покажа. Човекът имаше пълен буркан от тях.

Тя стисна камъка с размер на гроздово зърно между палеца и показалеца си и го вдигна срещу светлината. С пръстите на свободната си ръка направи знак:

„Прекрасен е.“ — Остави го до купичката върху бялата пластмасова повърхност на кухненската маса. — „Много ли е ценен?“