Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 45

— Всичко наред ли е? — попитах аз. — Какво става тук всъщност?

— Кейла имала посещение в квартала, а после решила да се отбие при мен — отвърна ми Нана. — Нали така, доктор Коулс? Доколкото знам, няма никакви проблеми. Освен че си пропусна вечерята.

— Ами всъщност — заговори Кейла — Нана напоследък пак се чувства леко отпаднала. Затова се отбих да я видя, но само като предпазна мярка.

— Хайде сега, Кейла, моля те, не преувеличавай. Не бива да се увличаме — скастри я Нана с характерния си маниер. — Аз съм добре, съвсем добре. Отпадналостта просто вече е част от живота ми.

Кейла кимна разбиращо и се усмихна мило. После въздъхна шумно и се облегна на дивана.

— Съжалявам, ако съм прекалила. По-добре ти му разкажи, Нана.

— Тази седмица, всъщност през последните три-четири дни, се чувствах малко отпаднала. Но ти го знаеш, Алекс. Не е нещо сериозно. Ако Алекс младши беше при нас и трябваше да се грижа за него, щях наистина да се разтревожа.

— Аз обаче съм разтревожен — прекъснах я загрижено.

Кейла пак се усмихна и поклати глава.

— Добре. Както каза Нана, имах посещение тук наблизо и затова реших да я посетя, Алекс. Но само за да се видим и да си побъбрим. Измерих й кръвното налягане. Всичко изглежда в нормалните граници. Само че бих искала и да си направи още няколко изследвания на кръвта.

— Добре, ще си направя тези изследвания — съгласи се Нана. — Хайде сега да си поговорим за времето.

Погледнах недоволно и към двете жени. После попитах Кейла:

— Още ли работиш все така усилено?

— Виж кой се намери да ме упреква, че се преуморявам! — възрази ми тя, но сетне се усмихна сърдечно. Кейла притежаваше забележителен дух и още с влизането си бе способна да разведри атмосферата в стаята. — За съжаление имам доста работа във вашия квартал. Само не ме карай да ти изброявам колко от жителите на столицата не могат да си позволят да посещават кадърните лекари. Знаеш ли по колко часа някои от тях чакат в коридорите на клиниката „Сейнт Антъни“ или в другите болници в предградията?

Винаги съм харесвал Кейла, но ако трябва да бъда съвсем честен, дори малко ме плашеше. Защо ли?, питах се, докато разговаряхме. Забелязах, че е отслабнала — нищо чудно след цялото това търчане из квартала. Истината беше, че никога не е изглеждала толкова добре. Почувствах се засрамен, че го бях забелязал.

— Какво стърчиш като пън? — попита ме Нана. — Ела, седни тук при нас.

— Трябва да вървя — надигна се Кейла от дивана. — Стана късно, дори и за такива постоянни скитници като мен.

— Аз ли съм причината да се разтури купонът? — попитах виновно. Внезапно ме обзе желание да не позволя на Кейла да си тръгва. Исках да поговоря с някого за каквото и да било, само не и за Вълка и терористичните атаки, с които той ни заплашваше.

— Не, Алекс. И не би могъл. Но мен ме чакат още два адреса за посещения.

Погледнах часовника си и удивено възкликнах:

— Още две посещения в толкова късен час? Не мога да повярвам! Да не си се побъркала?