Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 39

А сега за нея важеше само едно-единствено правило: застреляй онзи тип, просни го мъртъв, а след това изчезвай чевръсто, преди някой да успее да реагира… Пилотът бе снабден с точните координати на прозореца, определен като местоположение на мишената. Знаеше и за онези двамата там долу, със задачата да вдигнат суматоха във вътрешния двор на сградата. Очевидно тази диверсия също беше част от плана. Капитан Уилямс пък отлично бе запозната как изглежда мишената. И още в същия миг, в който насочи дулото към набелязания мъж, той видя оръжието в ръцете й — нали ги деляха само тридесетина метра. В следващата секунда той вече щеше да е мъртъв и тя можеше да изчезне веднага.

Един от мъжете зад прозореца явно изкрещя някакво предупреждение и се опита да изблъска другия. Какъв герой… Но нямаше значение — Уилямс вече бе натиснала спусъка. Лесна работа…

А сега — бягството!

Пилотът на хеликоптера прибягна към същите способи за измъкване, с които се бе прокраднал дотук. Насочи машината направо към зоната за кацане и укриване във Вирджиния. Отне му само три минути и половина, за да се отдалечи от Хувър Билдинг и да се добере до безопасната зона. Ники Уилямс още не можеше да се опомни от стрелбата и последвалото убийство. Но щедрата премия, която я очакваше, я караше да потръпва от възторг. Тя бе удвоила цената на залога, но бог й е свидетел — беше си заслужила всяко пени!

Хеликоптерът лесно се приземи и тя моментално скочи от платформата. Махна с ръка за сбогуване към пилота, но той протегна дясната си ръка към нея и стреля два пъти — първият куршум се заби в гърлото й, а вторият — в челото й. Никак не му допадаше тази част от плана, но нямаше как да не я изпълни. Такива бяха нарежданията, които бе получил, а той знаеше достатъчно много, за да не помисли дори за миг да не им се подчинява. Явно тази снайперистка бе споменала пред някого за своята мисия. Това бе единственото, което пилотът знаеше за нея.

Но всъщност то бе само неговото късче от голямата мозайка.

33.

Двамата мъже, заловени в двора, набързо бяха натикани в сградата на ФБР и сега ги държаха вързани на втория етаж. Но кои, по дяволите, бяха те?

И тогава плъзна един ужасяващ слух: Рон Бърнс — моят главен шеф и личен приятел — бил застрелян.

Според източниците била извършена успешна снайперистка атака, а мишена е бил кабинетът на Бърнс. Нямаше как да не си припомня за убийството на Стейси Полак, извършено по-рано през тази година. Вълка в действителност така и не пое отговорността за гибелта на шефа на Стратегическия информационно — оперативен център, обаче сега знаехме, че той бе този, който го е поръчал. Бърнс се бе заклел да му отмъсти, макар че досега никой от убийците не бе заловен. Или поне доколкото ми бе известно.

Около час и половина след снайперистката атака ми позвъниха да сляза на втория етаж. За мен това бе добре дошло — след влудяващото чакане в кабинета исках да върша нещо, каквото и да било.