Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 38

Първото, което ми хрумна, бе, че онези там долу може да са някакви атентатори самоубийци. Как иначе можеха само двама мъже да нанесат щети на сградата или на персонала в нея?

Един агент — казваше се Чарли Килвърт — надникна от съседната врата в кабинета ми.

— Видя ли всичко това, Алекс? Можеш ли да повярваш на очите си?

— Видях. Но не повярвах.

Ала не можех да откъсна очи от ставащото долу на двора. Само за броени секунди на сцената се появиха, буквално изневиделица, неколцина тежковъоръжени агенти. Отначало бяха само трима, а после — поне дузина. Пазачите от стражевата будка на портала моментално залостиха тежката врата и запречиха изхода, отрязвайки пътя за отстъпление на нахълталите в двора предполагаеми терористи. Агентите обаче не посмяха да пристъпят по-близо към тях. Може би и те като мен се опасяваха, че онези крият около кръста колан с експлозиви, или както му казвахме, представляват „живи бомби“. Но по-вероятно просто се придържаха към установената процедура за задържане на подозрителни личности.

Заподозрените продължаваха да държат ръцете си високо вдигнати над главите си. После бавно, напълно съзнателно, се проснаха на асфалта по корем. Какво, по дяволите, ставаше там?

И тогава съзрях как един хеликоптер започна да кръжи откъм южната страна на Хувър Билдинг. Всъщност видях само носа на машината и бясно въртящите се перки.

Застрашителното му надвисване принуди насъбралите се във вътрешния двор агенти веднага да насочат оръжието си нагоре към небето. Та нали все пак всичко това се случваше в зона, забранена за полети? Агентите започнаха да крещят и да размахват заплашително оръжията си.

Но тогава хеликоптерът рязко изви и започна да се отдалечава от Хувър Билдинг. Не след дълго окончателно изчезна от полезрението.

След още няколко секунди Чарли Килвърт отново надникна през вратата ми:

— Някой бе застрелян на горния етаж!

Втурнах се към коридора толкова забързано, че едва не съборих Чарли на пода.

32.

Хеликоптерът MD-530 кръжеше над Вашингтон. Пилотът използваше нагъсто разположените административни и жилищни сгради като прикрития, плъзгайки се ловко между тях като в подлудяващата игра на котка и мишка.

Тази тактика на прокрадване целеше да се скрие от обсега на радарите и в същото време да всее паника в случайно насъбралите се зрители, реши Ники Уилямс. Освен това всичко се разгръщаше с невероятна бързина. Никой не можа да реагира, пък и бе истински абсурд да излетят военни самолети, за да прихванат хеликоптера нарушител в такава опасна близост до важните сгради в столицата.

Сега вече Ники можеше да вижда мишената си — наистина гореща! Но всъщност хаосът там долу, на земята, бе внимателно планиран и затова в момента десетки хора от тези сгради се бяха скупчили край прозорците на набелязаната сграда, в която — тя отлично знаеше — се помещава главната квартира на ФБР. Ето, това вече е истинска работа! Хареса й! Докато беше в армията, бе призната за супербоец, но все пак там беше пълно с куп досадни правила и ограничения, които непременно трябваше да се спазват.