Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 41

След това отидох в съседната стая за разпити, за да информирам двама висши началници от горните етажи. Те изглеждаха не по-малко напрегнати от мен. Зачудих се дали са наясно какво е станало с Рон Бърнс.

— Не мисля, че онези двамата знаят нещо съществено — докладвах им аз. — Навярно са били вербувани от Джефри Шейфър, защото този, който ги наел, говорел с английски акцент. Физическото описание съвпада с това на Невестулката. Но който и да е бил, им е платил двеста долара, за да изиграят ролите си. — Сетне вдигнах поглед към началниците: — Сега вие сте на ход. Кажете ми какво се е случило на горните етажи. Кой е бил застрелян. Рон Бърнс ли е?

Единият от тях, Милард, пое дълбоко дъх, преди да заговори:

— Това не бива да излиза от тази стая, Алекс. Поне докато не ти позволим. Разбрахме ли се?

Кимнах сериозно. И отново попитах:

— Мъртъв ли е директорът?

— Не. Убитият е Томас Уиър. Този, който е бил застрелян, е Уиър — обяви агент Милард.

Внезапно коленете ми се подкосиха: някой бе застрелял директора на ЦРУ.

34.

Настана неописуем хаос.

Веднага щом се разчу за убийството на Томас Уиър, криминалните репортери от всички вестници и телевизионни канали започнаха да циркулират неуморно около Хувър Билдинг. Разбира се, никой не им каза какво предполагахме, че се е случило, но всички репортери усещаха, че крием важна информация.

Малко по-късно същия следобед ни докладваха, че е открит някакъв труп на жена в горите на Северна Вирджиния. Не бе изключено тя да е снайперистката, убила Томас Уиър, понеже край тялото й открили пушка с оптически мерник „Уинчестър M70 Магнум“. Почти сигурно бе, че това е оръжието на убиеца.

В пет часа Вълка отново се свърза с нас. Телефонът в залата на кризисния щаб иззвъня. Лично Рон Бърнс веднага вдигна слушалката.

Никога досега не бях виждал нашия директор толкова мрачен и уязвим. Томас Уиър беше негов близък приятел. По време на летните ваканции Уиър и Бърнс заедно водеха семействата си до Нантъкет.

— Вие сте изключителен късметлия, директоре — започна Вълка. — Онези куршуми бяха предназначени за вас. Аз рядко греша, но знам, че пропуските са неизбежни в толкова сложни операции. Приемам, че във всяка война може да възникват грешки, те просто са част от живота. — Бърнс нищо не отговори. Лишеното му от чувства лице наподобяваше бледа маска, по която нито един от нас, присъстващите, не можеше да разчете мислите, които го вълнуваха в момента. — Разбирам как се чувствате всички вие сега — продължи Вълка. — Господин Уиър беше много близък на вашето семейство, нали не греша, Бърнс? И в общи линии достоен за уважение човек. Затова сега сте ми толкова сърдити и ви се иска да ме пречукате, все едно че съм бясно куче. Но опитайте поне за миг да видите нещата от моята гледна точка. Винаги само вие сте диктували правилата на играта и все още не желаете да отстъпите нито на милиметър от разбиранията си. Само че вашите методи и разбирания, както сами се убеждавате, водят единствено до опустошения и смърт. Всъщност не само сега, те винаги са сеели опустошения и смърт. Това е неизбежно. А залозите са много по-високи от някой човешки живот. Така че ще трябва да се поразмърдате. Защото часовникът тиктака и нищо вече не може да го спре. Както сами знаете, трудно е да се намерят днес хора, които са склонни да слушат. В наши дни всички са погълнати единствено от себе си. Да вземем за пример капитан Уилямс, която бе наета от нас за убийството. Тя бе инструктирана с никого да не споделя за мисията, за която бе избрана. Обаче се издала пред съпруга си. Затова сега е мъртва. Разбрах, че сте открили тялото й. Но аз имам още една новина за вас: нейният съпруг също е мъртъв. Можете да намерите трупа му в дома им. Намира се в Дентън, щата Мериленд. Искате ли адреса? Мога и за това да ви помогна.