Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 12

Двама от нашите агенти още разпитваха алпинистите. Аз също исках да поговоря с тях веднага след като агентите приключеха. За нещастие местните ченгета първи се добраха до свидетелите и ги задържаха до пристигането на шефа на полицията. А той се забави, защото точно в този ден бил заминал някъде на лов.

Когато най-после се появи в стар и очукан додж „Поларис“, веднага се нахвърлих върху него, без дори да дочакам да излезе от колата:

— Шефе, твоите хора разполагат с важна улика и ние трябва на всяка цена да я получим! — Говорех натъртено, но все пак не смеех да повишавам тон на този мъж със закръглен корем, вероятно прехвърлил шестдесетте. Ала той несъмнено схвана накъде биех. — Разследването вече се поема от федералните служби. Аз представлявам тук както ФБР, така и Агенцията за националната сигурност. Губим ценно време заради твоите хора.

За негова чест той не изчака втора покана и моментално се разкрещя на подчинените си:

— Проклети малоумници, незабавно донесете уликата! Какво, по дяволите, се опитвате да постигнете, какво си мислите? И въобще можете ли да мислите с главите си? Дайте уликата.

Подчинените му дотърчаха при нас и по-високият от тях — който, както научих по-късно, бил зет на местния полицейски началник — ми подаде фотоапарата, конфискуван от алпинистите. Беше „Канон Пауършот“, а аз знаех как се проявяват заснетите с него кадри. Първите снимки не представляваха нищо особено, освен че бяха умело подбрани пейзажи, но без никакви хора — редуващи се с панорами, заснети с широкоъгълен обектив.

Ала после дойде ред на паническата евакуация. Кадрите бяха невероятно драматични.

Тогава най-после видях за пръв път мъжа, който снимаше експлозията.

Беше с гръб към фотоапарата на катерачите. Отначало стоеше изправен, но на следващите няколко кадъра се виждаше приклекнал на едното си коляно, вероятно за да си осигури по-добър ракурс към мястото на взрива.

Не знаех какво бе подтикнало единия от алпинистите да направи тези начални кадри, но инстинктът му за подбор на сцените действително си го биваше. Мистериозният мъж продължаваше да снима с видеокамера изоставения град, после внезапно пренасочи обектива си нагоре към пламъците, избухнали на няколко десетки метра над градчето. Вече не се съмнявах, че той е знаел за атаката, преди тя да се осъществи.

Следващата снимка го показваше, обърнат по посоката, от която го снимаха катерачите. Всъщност той вървеше направо към тях или поне така излизаше от кадъра. Зачудих се дали бе забелязал, че са го фотографирали.

И тогава видях лицето му. Не можех да повярвам на очите си. Отново се взрях в снимката. Да, познах го! И как можех да не го позная? Преследвах го от години, понеже беше издирван за повече от десет убийства тук и в Европа. Той беше жесток психопат, един от най-опасните от тази порода, който все още бе на свобода.

Наричаше се Джефри Шейфър, но за мен беше по-известен като Невестулката.

Какво правеше той тук?