Читать «Ловкият крадец» онлайн - страница 4

— Но това не е всичко — добавил той. — Предстои ти да изпълниш и третата задача. Ако не се справиш, нищо не може да ти помогне.

Крадецът само се усмихнал и нищо не отговорил.

Настъпила нощта. Той тръгнал към селската църква с голяма торба на гърба, с малка бохча под мишница и с фенер в ръка. В торбата имало раци, а в бохчата — свещи. Крадецът отишъл на гробището, извадил от торбата един рак, закрепил на черупката му свещ и го пуснал. Така направил с всичките раци. После облякъл черна роба, залепил си дълга сива брада и се отправил към църквата. Промъкнал се тихо и застанал до амвона. Когато часовникът на камбанарията ударил полунощ, се разнесъл силен глас:

— Слушайте, грешни люде! Настъпи краят на света! Денят на Страшния съд е близо! Слушайте добре и внимавайте. Който иска да отиде с мен на небето, да влезе в тази торба. Аз съм свети Петър и стоя на стража пред небесните врати. Вижте там, на гробището как бродят покойници и събират костите си. Елате тук, елате в торбата, защото настъпва краят на света.

Гласът се разнесъл из цялото село. Свещеникът и певецът, които живеели наблизо до църквата, първи чули и като видели блуждаещите светлинки на гробището, решили, че се е случило нещо странно. Отишли веднага в църквата, послушали още малко страховития глас и накрая певецът казал:

— Не е лошо да се възползваме от случая и да отидем на небето преди да е настъпил Страшният съд.

— Така е — отговорил свещеникът. — И аз си го помислих, и затова можем заедно да тръгнем към царството небесно.

— Да, но първо ще влезеш ти в торбата — казал певецът. — Аз ще те последвам.

Свещеникът не чакал да му повторят, бързо се качил на амвона, където ловкият крадец бил отворил торбата, и се напъхал в нея. След него се вмъкнал и певецът. Тогава ловкият крадец завързал здраво торбата и хванал въжето, за да я влачи по-лесно по земята. Като слизал от амвона, чул как главите на двамата глупаци се удрят по стъпалата и извикал:

— Сега преминаваме през планината!

После влачил по същия начин торбата из селото, а когато минавал през полето, казал:

— А сега преминаваме през сините облаци!

Стигнал до двореца и започнал да се качва по стълбите.

— А сега се издигаме по небесната стълба! — провикнал се той. — Скоро ще спрем пред вратите на рая.

Като стигнал до гълъбарника, крадецът пъхнал торбата при гълъбите. Те запърхали с крила, а той казал:

— Чувате ли как се радват ангелите и махат с крила?

След това затворил гълъбарника и си тръгнал.

На следващия ден отишъл при царя и му казал, че и третата задача е изпълнена.

— Къде са двамата нещастници? — попитал царят.

— Оставих ги в гълъбарника, а те си мислят, че са на небето.

Царят се качил до гълъбарника, за да се увери, че крадецът казва истината. Освободил свещеника и четеца от техния ужасен затвор и казал:

— Ти си крадец над крадците и свърши добре работата си. Този път ще те пусна да си отидеш, но повече не искам да те виждам в моето царство. Появиш ли се пак, ще увиснеш на бесилката.