Читать «Ловкият крадец» онлайн

Братя Грим

Ловкият крадец

Живели някога селянин и селянка. Веднъж, както си седели, пред бедната им колиба спряла великолепна каляска и от нея слязъл мъж, който бил облечен в разкошни одежди. Селянинът излязъл навън и попитал непознатия гост какво иска.

— Искам да опитам от вашата проста селска храна — отговорил странникът. Сварете каша от картофи и аз ще седна с вас на трапезата, за да я опитам.

Селянинът се усмихнал и казал:

— Ти сигурно си цар или принц. Понякога на богатите хора им се иска да опитат от простата селска храна. Желанието ти ще бъде изпълнено.

Докато селянката приготвяла кашата, мъжът й казал на госта:

— Ела с мен в градината. Имам малко работа там.

Отишли в градината, където били изкопани ями, тъй като селянинът искал да посади няколко дръвчета.

— Нямате ли дете? — попитал гостът. — Някой трябва да ти помага в работата.

— Не — отговорил селянинът. — Е, вярно е, че имах син — добавил той. — Беше умно, пъргаво и сръчно момче, но не искаше да учи и само си губеше времето с глупави неща. Накрая избяга от къщи и оттогава не зная нищо за него.

Селянинът взел една фиданка, сложил я в ямата, а после забил няколко колчета около нея. Засипал ямата с пръст, утъпкал я и привързал ствола на дръвчето за колчетата.

— Я ми кажи — попитал гостът, — защо не привържеш и онова криво дърво? Виж как се е превило чак до земята.

Селянинът се усмихнал и казал:

— Виждам, че не разбираш много от градинарство. Това дърво е вече старо и цялото е изкривено. Вече не може да се изправи. Човек трябва да се грижи за дървото, докато е още младо.

— Така е станало и със сина ти. Трябвало е от малък да го учиш и той нямаше да избяга от теб. Сега е вече късно.

— Истина е — отговорил селянинът. — Много години минаха откакто го няма. Може и да се е променил.

— А ако дойде, ще го познаеш ли? — попитал гостът.

— По лицето едва ли ще го позная — отговорил селянинът, — но той има бенка на рамото, която прилича на бобено зърно.

Тогава непознатият мъж открил рамото си и показал бенката.

— Боже мой! — възкликнал селянинът. — Как стана така, че ти, моят син, си станал толкова богат и живееш в такъв разкош? Как постигна това?

— Ех, татко — отговорил синът, — младото дръвче не беше привързано за колчетата и израсна криво. Късно е да го изправиш! А как постигнах всичко това? Станах крадец. Но ти не се страхувай, аз съм голям майстор. За мен не съществуват нито окови, нито затвори. Каквото ми хареса, мое е. Ала ти, татко, не мисли, че съм обикновен крадец — вземам само това, което е излишно на богатите. От бедните хора нищо не вземам, даже им давам. Освен това вземам само онова, което може да се вземе без труд, а с хитрост и ловкост.

— Ех, сине мой — казал селянинът, — тази работа не ми харесва. Крадецът си е крадец. Ще ти кажа, че всичко това няма да свърши добре.

После завел сина си при старата му майка. Като видяла родното си чедо, тя се разплакала от радост, но когато разбрала, че е крадец, сълзите й започнали да се стичат като ручеи.

— Дори и да си крадец, ти си мой син — казала тя. — Доживях да те видя отново.