Читать «Ловкият крадец» онлайн - страница 3

Като се уверил, че всички спят дълбок сън, ловкият крадец сложил в ръката на единия коняр връвчица, а в ръката на другия — малка метличка. Оставало да реши какво да прави с този, дето седял на гърба на коня. Не искал да го сваля на земята, за да не се събуди. Тогава той разхлабил седлото, вързал го с две въжета, които висели на стената, и внимателно вдигнал нагоре коняря заедно със седлото. Навил въжетата около стълба и здраво ги завързал. После обвил копитата на коня с парцали и го извел навън.

Щом се разсъмнало, ловкият крадец отишъл в двореца. Царят тъкмо бил станал и гледал през прозореца.

— Добро утро! — извикал крадецът. — Ела да видиш как спокойно спят твоите войници и как удобно са се разположили конярите в конюшнята. Успях да изведа любимия ти жребец без никакви затруднения.

Царят се разсмял и казал:

— Този път успя, но следващия едва ли ще можеш! Предупреждавам те, че ако се провалиш, ще постъпя с теб като с крадец.

Вечерта, когато царицата влязла в покоите, притискайки ръката си с венчалния пръстен, царят казал:

— Всички врати са здраво залостени, а ако крадецът се опита да влезе през прозореца, ще го застрелям.

В това време ловкият крадец отишъл сред полето, където била издигната бесилка. Трупът на някакъв разбойник още се люлеел на нея. Крадецът отрязал въжето и метнал безжизненото тяло на гърба си. След това намерил стълба, изправил я точно под прозореца на царските покои и започнал бавно да се изкачва. Когато бил достатъчно високо, показал главата на мъртвеца на прозореца. Царят бързо взел пушката си, прицелил се и стрелял. В този миг ловкият крадец хвърлил трупа на пода, а самият той се спуснал надолу по стълбата и се скрил. Нощта била ясна и луната огрявала всичко наоколо. Ловкият крадец видял как царят слязъл по стълбата с трупа в ръце и го занесъл в градината, за да го погребе.

„Сега е моментът!“ — помислил си крадецът. Бързо се качил по стълбата и влязъл в покоите на царя и царицата.

— Успокой се, мила — казал той, като променил гласа си. — Крадецът е вече мъртъв, но понеже той е мой кръщелник, не мога да го оставя на кучетата. Ще го погреба в градината, докато е още тъмно. Така хората няма да разберат какво е станало. Дай ми чаршафа, за да загърна с него трупа.

И царицата му дала чаршафа.

— Знаеш ли какво — продължил ловкият крадец, — иска ми се да бъда великодушен. Дай ми и пръстена си — този нещастник рискува живота си заради него, нека да го отнесе в гроба си.

На царицата никак не й се искало да се раздели с пръстена си, но не възразила. Свалила го от ръката си и му го дала. Ловкият крадец пъргаво се спуснал по стълбата и изчезнал преди някой да го види.

На сутринта занесъл чаршафа и пръстена на царя.

— Нима можеш да правиш магии? — извикал той. — Кой те извади от гроба, където аз те положих? Кой те възкреси?

— Ти изобщо не си ме погребвал — отговорил крадецът. — Ти погреба един нещастник, който до вчера висеше на бесилката.

И разказал на царя как е станало всичко. Царят трябвало да признае, че по-ловък крадец не е срещал през живота си.