Читать «Ловецът на ръждясали роботи» онлайн - страница 2

— Вие сте госпожа Елен Габер? — съвсем учтиво запитал оня от оградата.

Тя не успяла да отвърне, само кимнала с глава, а другият продължил със странния си акцент:

— Госпожо Габер, предайте на съпруга си да се допитва до нас кога трябва да ходи на лов, или въобще дали е необходимо да го прави.

Сетне мъжът подал команда на робота, който подложил металните си ръце, където оня седнал удобно. После роботът включил подемната си въртолетна сила и бавно се издигнал над земята, направил кръг над къщата и след това внезапно пикирал над вцепененото момиче, грабнал я в металните си обятия и заедно с непознатия мъж тромаво се понесъл към блатата. Виждайки отвличането на Криста, жената на Бен Габер загубила съзнание. Едва на другия ден дошла на себе си, когато мъжът й се бе върнал й се бе върнал от лов. „Отвлякоха я…“ — така свърши тя объркания си разказ, а след всяка нейна дума той ставаше все по-мрачен и зъл. И реши: взе лазерната си пушка и в самия залез на слънцето тръгна към блатата. Знаеше, че това бе дело на самите кивоти.

Изведнъж се досети, че преди малко бе спрял, макар и за миг, но напълно достатъчно ония от гората да забележат това. Притежаваха отлично зрение и превъзходна логична мисъл, което ги улесняваше преждевременно да усещат опасността. Познаваше ги и затова бе единственият, който не се страхува, че отива при тях. В него не се насаждаше никакъв страх, който да го държи под напрежение. Беше решил да отиде при тях и да поговори. Да, просто да поговори, със заредена пушка.

Оттатък блатото бе тъмният лес. Тутакси у него се събуди палещо очакване: сега те ще излязат насреща му. Направи крачка в мътната вода. Очите му се взираха в зрача, но не забелязваше нищо. Знаеше, че го очакват. Поня вечерен хлад. Водата наоколо се нагъна на малки вълни. Погледът му улови в отражението на водната повърхност очертанията на череп. Тази нереална гледка изостри напрежението у него, обръщаше бялото в черно и човек ставаше неспособен да разбира дори съвършено ясни неща. Може ония да са извършили най-страшното. Нека този грях да тежи на душата му.