Читать «Ловецът на ръждясали роботи» онлайн - страница 5

— Не, но аз вярвам.

— Добре, че вярваш. Вашето призвание е да вярвате. С умоляващ глас Бен Габер каза:

— Аз не съм убиец… Аз съм учен… и преди всичко баща.

— Но ти даде на наше разположение Криста. Да имаш власт над човека за нас нищо не значи. Преди всичко ние не сме хора. Можем да се гаврим с кой и да е нещастник, преди да умре — това е лесно. Обаче — Фукс се запъна, — обаче ще научиш нещо ново, което открихме, но то води началото си от твоята тайна лаборатория. Умението ни е да заставим жертвата сама да умре, да приложи системата в тялото си, да ни обикне и веднага след това да поговорим с него как се чувствува в момента, преди да умре, как подрежда мислите си — е го къде е ударът. Това е наука. Ние опознавахме хората, давахме на човека надежда, хранехме го, за да има физическа сила, внушавахме на съзнанието му, че трябва да се опита да се опознае повече, да се бори за живота си и накрая, когато той трябваше да мисли за собственото си съществуване, за бъдещето, поставяхме условието: умри! Това не е така лесно, защото не прилагахме насилие. Имаше и такива, които успяваха да ни се изплъзнат… Главното е да събудим доверие у човека. Говорим му за неговата професия, готвим го за учен… Те се доверяваха, настояваха, за да не бъдат изпреварени. Важно е друго. Без да разбират нищо от нашите методи, те удивително умело сами за себе си извършват процедурата. Казваме им, че това е много важно за тях. О, вярата е голямо нещо. Да знаеш само, Бен, как спокойно изцеждат своята енергия, без да бързат, и така внимателно ни подават пълните стъкленици, сякаш се страхуват да не се излее серумът… накрая вдигаха очи към нас. Питаме се, каква сила ги заставя да се лишат от живота си и да се подложат на това самоубийство? Това не можем да научим, защото всичко е без резултат — хората загиваха, а нашето съществуване продължаваше за сметка на техния живот.

— А не им ли давахте надежда? — попита Бен Габер. На слабата светлина гледаше Фукс в очите, без да трепне.

— Не, Бен. Те просто сами умираха, умираха изведнъж, не от липса на енергия, а като че ли през телата им преминаваше лазерен лъч. Разбрахме, че душевната сила е по-силна от физическата и тогава те не се владееха.

— Това не е истина! — изкрещя Бен Габер като епилептик, който твърди, че не е такъв, даже когато устата му се запени.

— Били са ти необходими роботи от плът и кръв. Бен Габер разбра, че положението става опасно за него.