Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 8

— Тогава къде е кръвта? Искам да кажа, че ако главата е отрязана тук, трябва да има поне малко кръв.

— Аха! Няма кръв, защото главата е била отрязана много часове или може би дори дни след като е застреляна жертвата. Кръвта й вече е била изтекла някъде другаде. Погледни тази рана!

— След това? Колко време след убийството?

— Като се съди по ретракцията на тези вени във врата, бих казал най-малко двайсет и четири часа.

— Искаш да кажеш, че убиецът се е върнал един ден по-късно, за да отреже главата?

— Възможно е. Или си имаме работа с двама души, които може да са или да не свързани.

— Двама извършители? Какво искаш да кажеш?

— Първият, който я е убил и изхвърлил, и вторият… който я е намерил и е взел главата й.

3.

Лейтенант Д’Агоста се спря за малко пред входната врата на замъка на „Ривърсайд Драйв“ № 891. За разлика от сградите, които го заобикаляха и бяха весело закичени с коледни лампички, Пендъргастовият замък, макар и в добро състояние, като се има пред вид неговата възраст, беше тъмен и сякаш изоставен. Слабото зимно слънце се мъчеше да пробие тънкия слой облаци, хвърляйки бледа утринна светлина върху река Хъдсън, която се виждаше отвъд паравана от дървета покрай магистралата „Уест Сайд“. Беше студен и потискащ зимен ден.

С дълбока въздишка мина под покрития вход за карети, изкачи се до входната врата и почука. Вратата беше отворена необичайно бързо от Проктър, тайнствения шофьор и главно момче за всичко на Пендъргаст. Д’Агоста се смая колко тънък беше станал Проктър в сравнение с последния път, когато го видя. Обикновено той имаше здраво, дори масивно телосложение. Лицето му обаче беше безизразно както винаги. Носеше риза „Лакост“ и черни спортни панталони – ежедневните дрехи на човек, за когото се предполага, че служи.

— Здравейте, ъъъ, господин Проктър. – Д’Агоста никога не беше сигурен как да се обръща към него. – Дойдох да се срещна с агент Пендъргаст?

— Той е в библиотеката. Моля, последвайте ме.

Обаче не беше в библиотеката. Агентът се появи внезапно в трапезарията, облечен както обикновено в безупречен черен костюм.

— Добре дошъл, Винсънт. – Той протегна ръка и се здрависаха. – Хвърли палтото си на онзи стол. – Макар Проктър да отваряше вратата, никога не предлагаше да вземе палтото на госта. Д’Агоста винаги имаше чувството, че е нещо повече от прислужник и шофьор. Но така и не бе успял да разбере какво точно прави и какви са отношенията му с Пендъргаст.

Винсънт свали палтото си и точно се готвеше да го прехвърли през ръката си, когато за негова изненада Проктър го грабна от него. Докато пресичаха трапезарията, за да влязат в балната зала, не можа да се удържи да не погледне празния мраморен пиедестал, където беше стояла онази ваза.

— Да, дължа ти обяснение – каза Пендъргаст, посочвайки с жест пиедестала. – Много съжалявам, че Констънс те удари с онази ваза от времето на династията Мин.