Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 6

— Да, точно така, късметлия си. Можех да ти пусна куршум в задника.

— Колко ужасно: куршум в задника. Продължаваш да ме удивяваш със своя цветист начин на изразяване.

Известно време те останаха вторачени един в друг, после Д’Агоста свали ръкавицата си и протегна ръка. Пендъргаст свали своята, черна кожена, и двамата си стиснаха ръцете, а Д’Агоста го прихвана за лакътя. Ръката на Пендъргаст беше студена като парче мрамор, но той свали качулката и откри бледото си лице, платиненорусата си коса, пригладена назад, и сребристите очи, греещи необичайно ярко в мрака.

— Спомена, че ти се е наложило да си тук? – попита Д’Агоста. – Служебно ли?

— Да, като наказание за греховете ми. Боя се, че в момента акциите ми в бюрото са изгубили голяма част от своята стойност. Аз съм, как беше този цветист твой израз? Временно в ямата с лайна.

— Имаш неприятности или си затънал до шия в септичната яма?

— Точно така. До шия.

Д’Агоста поклати глава.

— Защо федералните са набъркани в това?

— Моят началник, асоциираният изпълнителен директор по разузнаването Лонгстрийт, разви хипотезата, че трупът може да е донесен тук от Ню Джърси. Значи има прекосяване на щатските граници. Смята, че може да е замесена организираната престъпност.

— Организираната престъпност? Та ние още не сме събрали доказателствата. Ню Джърси? Какви са тези тъпотии?

— Да, Винсънт, боя се, че това са фантазии. С една-единствена цел: да ми бъде даден урок. Чувствах се малко като Брат Заек, хвърлен в шипковия храст, докато не те видях тук да отговаряш за следствието. Както едно време, когато се срещнахме за пръв път в Музея за естествена история.

Д’Агоста изръмжа. Макар да му беше приятно да види Пендъргаст, изобщо не се радваше, че ФБР е намесено. Освен това въпреки нетипичната лека шега, която прозвуча доста насилено, Пендъргаст не изглеждаше добре… дори никак. Беше слаб, почти скелет, лицето му хлътнало, а под очите имаше черни сенки.

— Осъзнавам, че това не е желаното от теб развитие – продължи Пендъргаст. – Ще направя всичко възможно, за да не ти се пречкам.

— Няма проблем. Знаеш как е с Нюйоркското полицейско управление и ФБР. А сега нека те заведа на местопрестъплението и да те представя на хората. Искаш ли сам да го огледаш?

— С удоволствие, след като криминалистите си свършат работата.

С удоволствие? Не звучеше така. Още по-малко удоволствие щеше да изпита, когато види тридневния обезглавен труп.

— Откъде е влязъл и излязъл?

— Струва ми се очевидно. Човекът е имал ключ от задната врата, вкарал е колата, изхвърлил е трупа и си е заминал.

Върнаха се обратно пред отворения гараж и влязоха под блясъка на прожекторите. Криминалистите почти бяха свършили, защото вече си събираха нещата.

— Откъде са се появили всички тези листове? – попита Пендъргаст без особен интерес.

— Смятаме, че трупът е бил скрит в каросерията на някой пикап под голяма купчина листа, покрити с парче брезент. Брезентът е оставен в един от ъглите, а трупът и шумата са стоварени при задната стена. Работим по разпита на съседите, за да се опитаме да установим дали някой не е видял тук вътре пикап или автомобил. Досега нямахме успех.