Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 5

Облечените с хирургически костюми хора от криминалисткия екип за събиране на доказателства продължаваха своята работа. Навеждаха се тук-там, прегърбени се тътреха наоколо като големи бели маймуни, докато прехвърляха листата едно по едно, проучваха бетонния под на гаража, след това кръглата дръжка на вратата и прозореца. Вземаха отпечатъци от строшеното стъкло на пода – всичко като по учебник. Изглеждаха в час, а Карузо беше най-добрият. Те също усещаха, че това ще бъде важен случай. Поради скорошните скандали около лабораториите полагаха извънредни грижи. А двете деца, намерили трупа, бяха разпитани на място, преди да бъдат освободени и предадени на родителите си.

Никакво претупване на процедурите при този случай.

— Продължавайте все така. – Д’Агоста потупа Карузо по рамото, докато се отдръпваше назад.

Студът започваше да си казва думата и лейтенантът реши да направи една бърза обиколка покрай оградата от телена мрежа, която обграждаше старата автокъща, за да се увери, че не са пропуснали някое място, откъдето е възможно да се проникне. Когато излезе от осветения район, имаше достатъчно естествена светлина, за да вижда. Въпреки това светна фенерчето си и пое, спирайки се да огледа едно или друго място. Когато зави зад сградата в дъното на двора и мина покрай купчина пресовани на кубчета автомобили, видя приклекнала до оградата фигура – от вътрешната страна. Не беше полицай или някой друг от неговия екип: човекът беше облечен в смешно дебело пухено яке с качулка, прекадено голяма за главата, която стърчеше като парче хоризонтален кюнец.

— Ей, ти! – Д’Агоста се впусна към фигурата с едната ръка върху ръкохватката на служебното оръжие, а в другата стиснал фенерчето. – Полиция! Изправи се и вдигни ръцете, за да ги виждам!

Човекът се изправи с вдигнати ръце, но лицето му остана неясно под сянката на опасаната с пухкава кожа качулка, и се обърна към него. Не се виждаше нищо друго освен две пламтящи очи в мрака под качулката.

Смутен от злокобната фигура, лейтенантът извади пистолета си.

— Какво правите тук? Не видяхте ли полицейската лента? Покажете си личната карта.

— Драги Винсънт, можеш спокойно да прибереш оръжието си.

Д’Агоста веднага разпозна гласа. Свали пистолета и го прибра в кобура.

— Пендъргаст, какви ги вършиш, за бога? Знаеш, че трябва да представиш документите си, преди да започнеш да ровиш наоколо.

— Щом се налага да бъда тук, защо да се лишавам от такава драматична поява? И какъв късмет имам, че ти се оказа този, който попадна на мен.