Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 20

Сингълтън изръмжа.

— Аутопсията потвърди, че е простреляна в сърцето откъм гърба. Останала е достатъчно дълго на неизвестно място, за да й изтече кръвта. След това е пренесена в гаража, където около двайсет и четири часа по- късно е отрязана главата й. Имаме цял тон коса, нишки и латентни пръстови отпечатъци, върху които работим. Обаче предчувствам, че от това нищо няма да излезе.

— А бащата?

— Страшно умен. Отмъстителен. Пълен задник. Много невъздържан, кряска и вика, троши неща, после изведнъж утихва – страх да те хване.

Мъжът беше толкова кротък, когато миналия следобед дойде да разпознае трупа – по една бенка на лявата ръка – че Д’Агоста го бяха побили тръпки.

— Няма да се изненадам, ако изпрати хората си тихо да търсят убиеца. Ако те го намерят преди нас, вероятно извършителят ще изчезне безследно и ние никога няма да можем да приключим случая.

— Не скърби ли?

— О, да, но по свой начин. Ако личният му живот поне малко прилича на деловия, мисля, че неговият начин да скърби ще бъде да намери убиеца, да го изкорми жив и да направи въже от червата му, за да го обеси с него.

Сингълтън изстена, после отпи още една глътка.

— Милиардер, взел правосъдието в свои ръце. Боже опази! – Погледна към Д’Агоста. – Някаква връзка с деловите интереси на таткото? Нали разбираш, убий дъщерята, за да си го върнеш на бащата?

— Работим по въпроса. Забъркан е в куп съдебни дела, получил е и своя дял смъртни заплахи. Тези типове от интернет компаниите са като викингите.

Сингълтън изръмжа, после двамата останаха седнали няколко минути, потънали в мисли. Това беше начинът, по който капитанът управляваше случаите. Да седне с теб късно вечерта, когато сградата е празна, и да си поговорите. Затова беше толкова добро ченге и приятен началник, за когото да работиш. Най-накрая той се размърда на стола.

— Познаваш ли онзи тип от „Поуст“, който обикаля наоколо и си вре носа навсякъде, задава въпроси и тормози хората ми. Бива ли го?

— Той е задник, но обикновено стига до историята.

— Кофти работа. Тя вече е твърде голяма и само ще се раздува.

— Аха.

— А ФБР? Какъв е техният дневен ред? И как са решили, че става дума за федерално престъпление?

— Не се притеснявай, аз мога да работя с тях.

— Радвам се да го чуя. – Сингълтън стана. – Вини, вършиш страхотна работа. Обади се, ако имаш нужда от каквато и да е помощ или да сритам някого в задника.

— Да, капитане.

Сингълтън си тръгна. Д’Агоста хвърли със съжаление празното кенче в кошчето за боклук и се зае отново с безкрайния и досаден видеозапис.

7.

Д’Агоста спря патрулката зад ограденото с полицейска лента място пред къщата. Слезе от колата, а от другата страна се показа неговият партньор сержант Къри. Д’Агоста спря за малко да огледа градската къща, построена от розов гранит по средата на тиха пряка между Второ и Трето авеню, по чието протежение се издигаха безлистни дървета гинко.

Жертвата, Кантучи, беше от най-лошия вид мафиотски адвокати, хлъзгав като змиорка. Беше на мушката им от две десетилетия, подложиха го на няколко съдебни процедури пред голямо жури от съдебни заседатели, но те така и не успяха да му отнемат разрешителното да се явява в съда. Той се оказа един от недосегаемите.