Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 18

Боже, точно така. Това трябва да е.

Неговото най-скъпо притежание: цигулката на Страдивариус „Аморозо“ от 1669 г., която някога била собственост на Уелингтънския херцог. Тя, освен собствения му живот, беше причината Кантучи да инсталира свръхсигурната охранителна система в къщата си.

Той гледаше как фигурата влиза в музикалния салон и затваря вратата зад себе си. Натисна бутона за камерата в помещението и видя как мъжът се приближава към сейфа, в който беше цигулката. Как възнамеряваше да проникне в сейфа? Предполагаше се, че е неразбиваем. Разбира се, копелето вече се беше справило със сложната алармена система. Кантучи беше достатъчно умен да допусне най-лошото.

Очевидно нападателят беше чул изстрелите. Сега знаеше, че Кантучи е въоръжен и го търси. Какво ли си мислеше? В нищо от случващото се нямаше смисъл. Гледаше го как се спря пред сейфа и набра няколко числа на клавиатурата. Очевидно погрешни. После извади малка сребриста кутия – някакъв електронен уред – и го закачи на предницата на сейфа. Докато го правеше, остави лъка и стрелата на пода.

Сега настъпи мигът на Кантучи. Знаеше къде е мъжът и къде щеше да се намира през следващите поне пет минути. Освен това знаеше, че е оставил лъка и стрелата на пода. Мъжът щеше да е зает с уреда и сейфа.

Придвижвайки се тихо, Кантучи се качи по стълбите на третия етаж, надникна през касата на вратата и видя, че музикалният салон още е затворен, а нападателят – вътре. Промъкна се по покрития с мокет коридор с босите си крака и се спря пред затворената врата. Можеше да я отвори рязко и да застреля мъжа много преди кандидат–крадецът да успее да вдигне този смешен лък и стрелата, за да я пусне срещу него.

С плавно целенасочено движение той хвана топката на дръжката с лявата ръка, блъсна вратата да се отвори и се хвърли вътре с вдигнат пистолет, насочен срещу сейфа.

Нямаше никого. Помещението беше празно.

Кантучи замръзна, осъзнавайки, че е попаднал в капан. Рязко се завъртя на пета и започна да стреля в помещението зад гърба си и продължи, докато стрелата профуча във въздуха, улучи го в гърдите и го запрати в стената. Втората и третата стрела, изстреляни в бърза последователност, заковаха тялото му здраво за стената – трите, подредени в триъгълник, пронизваха сърцето му.

Нападателят, който беше заел позиция в отворената врата на помещението от другата страна на коридора, отиде пред жертвата, държана права от трите стрели, с килната напред глава и отпуснати надолу ръце. Убиецът се протегна и светна лампите в коридора. Облегна лъка на стената и огледа жертвата бавно и преднамерено от главата до петите. След това с две ръце хвана увисналата й глава. Вдигна я и погледна в отворените, но вече невиждащи очи. С палец повдигна горната устна на жертвата, леко завъртя главата и набързо огледа зъбите, които бяха бели, правилни и без дупки. Прическата й беше скъпа, кожата на лицето – гладка и стегната. За своите шейсет и пет години Кантучи се беше грижил много добре за себе си.

Нападателят пусна главата и тя клюмна напред. Беше напълно задоволен.