Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 14

В този момент техният придружител в тъмносивия костюм влетя през вратата.

— Какво става? – извика той диво, смаян от съсипията, която се откри пред очите му, и от вида на своя началник, толкова изгубил контрол. Човекът трескаво местеше очи между Озмиян, Д’Агоста и Пендъргаст.

Влизането му сякаш изключи нещо в Озмиян и той прекрати бесуването, като спря по средата на помещението, дишайки тежко. Челото му беше одрано от парче стъкло и от раната се стичаше струйка кръв.

— Господин Озмиян?

Предприемачът се обърна към мъжа и заговори с дрезгав, но спокоен глас.

— Излез. Заключи вратата. Намери Исабел. Никой освен нея не може да влиза.

— Да, сър. – Мъжът излезе почти на бегом.

Изведнъж Озмиян заплака, хълцайки истерично. След известно колебание Д’Агоста го приближи, хвана го под ръка и го заведе да седне отново на креслото, където той рухна. Обгърна гръдния си кош с ръце се и започна да се клати напред–назад, хълцайки и зяпайки за въздух.

Минута–две по-късно излезе от това състояние. Измъкна носна кърпа от джоба и грижливо подсуши лицето си. След това дълго седя неподвижно, докато се съвземаше.

Най-накрая поиска с равен глас:

— Разкажете ми всичко.

Д’Агоста прочисти гърло и започна. Разказа как двете деца са намерили трупа в гаража, скрит под листовете хартия, и как с него се зае отдел „Убийства“. Беше пратил пълен екип криминалисти на мястото, оглавяван от най-добрите в професията, и описа как в момента върху случая работят повече от четиресет детективи. Отдел „Убийства“ е определил случая като приоритетен с пълното сътрудничество на ФБР. Той украсяваше нещата колкото може, докато мъжът слушаше с наведена глава.

— Имате ли някакви теории кой го е извършил? – попита той, когато Д’Агоста свърши.

— Още не, но ще имаме. Давам ви дума, че ще намерим човека, който го е извършил. – Д’Агоста заекна, чудейки се как ще му каже за обезглавяването. Не можеше да задълбае в тази подробност, но знаеше, че трябва да го направи, преди тази среща да свърши. Медиите вече щяха да са я оповестили. И най-ужасното от всичко: как щяха да поискат от човека да разпознае безглав труп. Трупът на неговата дъщеря. Знаеха, че е тя, от пръстовите отпечатъци, но законът още изискваше физическо разпознаване дори когато, както в този случай, това е безсмислено и жестоко.

— След като разпознаете трупа – продължи Д’Агоста, – ако се чувствате способен, бихме искали да разговаряме с вас. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Трябва да научим всичко за нейните познати, за които знаете: имена и информация как да се свържем с тях. Бихме искали да научим за трудностите в живота й или във вашия бизнес и личен живот – всичко, което би могло да има връзка с убийството. Колкото и неприятни да са тези въпроси, сигурен съм, вие осъзнавате, че трябва да ги зададем. Колкото повече знаем, толкова по-скоро ще хванем лицето или лицата. Разбира се, ако искате, може да присъства адвокат, но това не е нужно.