Читать «Ловецът» онлайн - страница 8

Детективът намери дамската чанта на Хелън в ъгъла, до дивана от изкуствена кожа. В нея откри ключовете за колата, портфейла, шофьорската книжка, несесера с гримовете и мобилния й телефон, чиято батерия беше почти изтощена, но все пак в нея имаше заряд. Видя няколко пропуснати позвънявания, основно от майка й, но отново — нито едно от приятеля й. Хънтър провери адресната книга в телефона, където намери записан номера на Джейк Губоу. Нямаше адрес.

След това детективът отвори списъка с повикванията. Джейк Губоу се бе обаждал четиридесет и девет пъти през последните две седмици. Странното беше, че не се бе обадил нито веднъж през последните три дни. Ставаше интересно. Хънтър позвъни в оперативния отдел на „Обири и убийства“, за да изиска досието му. След това премина към текстовите съобщения — отново няколко от майка й, едно от приятелката й Мери и едно от друга приятелка, която се казваше Клаудия.

Нямаше съобщения от Джейк Губоу.

Върху черната масичка до прозореца Хънтър намери няколко, подредени с вкус, снимки в рамки. На много от фотографиите се виждаше Хелън Уебстър с майка й преди и след инвалидната количка. Младата жена бе много привлекателна, с почти перфектна кожа, малки нос и уста, високи скули, слаба и стройна фигура и лъскава гарвановочерна коса, която падаше малко под добре оформените й рамене. Кафявите очи и очарователната усмивка със сигурност бе наследила от майка си.

На останалите снимки Хелън се усмихваше, танцуваше или си прекарваше добре с приятели. Всичките жени.

Приятелят отново липсваше.

Хънтър спря за малко и разтърка очи. Въпреки че в главата му вече се оформяше някаква теория, бе леко обезпокоен. Не отдаваше ли прекалено голямо значение на това. Не го ли правеше, защото дълбоко в себе си искаше първият му случай като детектив в отдел „Обири и убийства“ към полицията на Ел Ей да бъде нещо повече от лесноразрешим случай на самоубийство? Беше ли прав полицай Травис, не искаше ли само да впечатли новия си капитан?

Хънтър се замисли за момент.

Не, не това му подсказваше интуицията — това бе нещо повече от обикновен, лесноразрешим случай за самоубийство — усещаше го. А той винаги вярваше на инстинктите си.

Въпреки това знаеше, че е напълно възможно да разчита уликите погрешно. Ами ако Хелън е била тази, която е била лудо влюбена в Джейк Губоу и поради някаква причина той е решил да я разкара? Ами ако й беше казал, че е влюбен в друга? Това лесно би могло да предизвика криза на биполярно разстройство и в един неразумен момент тя да е решила да се самоубие. Тази възможност все още съществуваше.

— Проучи местопрестъплението — каза си Хънтър. — Започни с това, което ще ти каже то.

Младият детектив не беше готов да призове господин Губоу за разпит. Апартаментът можеше да му разкрие още нещо, както и съдебните следователи, когато най-после се появят. Също така, искаше да види дали разпитите от врата на врата, както и досието на Джейк Губоу, което бе изискал, няма да разкрият някаква ценна информация. За момента, най-доброто, което можеше да направи, бе да продължи с претърсването на жилището.