Читать «Ловецът» онлайн - страница 6

— Това точно се опитвам да разбера — отговори Хънтър.

Травис завъртя очи:

— Разбира се, че се опитвате.

Детективът лесно можеше да отгатне мислите на полицая. Защо ли са изпратили някакъв си новобранец?! Но събеседникът му все още не беше приключил:

— И вие градите теорията си за убийство единствено на това пете-нещо? Малко кървави петна в очите и по клепачите, дължащи се на недостиг на кислород? Може да е нещо сексуално — еротична асфиксия. Чували ли сте за нея? На някои хора им харесва. Предполага се, че това увеличава удоволствието. Вижте, сигурен съм, че с удоволствие бихте искали да впечатлите капитана си, но не мисля, че се е случило точно това… сър. — Травис умишлено наблегна на последната дума.

Хънтър знаеше, че не трябва да дава обяснения на никого в тази стая. Той беше детективът, водещ разследването, и можеше да прави, каквото сметне за добре. Но тъй като това бе първото му разследване като детектив от полицията в Ел Ей, реши да обясни по-подробно причините, довели до заключенията му, само за да може полицаят да ги разбере.

— Казахте, че не е имало прощално писмо, нали? — попита той.

— Точно така — потвърди Травис.

— Добре, това е проблем номер едно. В деветдесет и девет процента от случаите на самоубийство има писмо. То е изпълнено с непреодолимо чувство за вина, която съпровожда всяко подобно действие. Жертвите винаги изпитват нужда да обяснят решението си да предприемат подобен драстичен акт. Това писмо е тяхното последно изявление в този свят и, вярвайте ми, те държат да го направят, дори последните им думи да са само едно „Обичам те, мамо, и съжалявам“. Вие казахте, че жертвата е посещавала прикованата си в инвалидна количка майка всеки понеделник. Правила го е през последните две години. Сигурен съм, че тя би искала майка й поне да знае причината, поради която е решила да сложи край на живота си. — Травис остана безмълвен, докато обмисляше думите на Хънтър. — Проблем номер две са ноктите на ръцете и краката й — продължи детективът.

Погледите на полицая и съдебния лекар се плъзнаха към ръцете и краката на жертвата.

— Какво за тях? — попита Травис след няколко секунди.

— Наскоро са били лакирани от професионалист — обясни Хънтър, докато продължаваше да оглежда стаята, — може би преди не повече от три-четири дни. Ако е била изпаднала в депресия, която да я накара да планира самоубийство, не мисля, че щеше да си прави труда да се грижи за себе си… или да си купува нов чифт обувки, нали? — Той посочи кутията до тоалетката.

Погледите на полицая и лекаря отново се преместиха.

— В кутията има касова бележка. Купила ги е преди три дни.

Тишина.

— Сега — обърна се Хънтър с лице към Травис, — искам двамата с партньора ви да тръгнете от врата на врата на този етаж. Вземете показания от всички. Проверете дали някои от хората са били приятели с жертвата, дали някой не е видял или чул нещо… Знаете какво трябва да се направи. Също така, доведете управителя на сградата тук.