Читать «Ловецът» онлайн - страница 7

Полицаят се почеса по брадичката, кимна с глава и излезе от апартамента.

— Ще се наложи да обясните как извършителят е успял да избяга при заключена врата с поставена предпазна верига — отбеляза медикът, вече заинтригуван.

— Знам — отговори Хънтър, докато изваждаше мобилния си телефон, за да поиска екип от съдебни криминалисти да дойде на местопрестъплението; можеше да бъдат от полза.

Заради обезцветяването на кожата, мехурите и първоначалната фаза на разлагане на тялото, детективът знаеше, че съдебният лекар няма как да каже дали жертвата е била изнасилена, преди извършването на подходящите изследвания и лабораторни тестове. За момента, това щеше да почака.

Хънтър се върна във всекидневната, за да разгледа отново вратата и веригата. Нямаше някакво специално приспособление. Веригата и държачът за стена бяха направени от здрав метал, а веригата продължаваше да стои стабилно закрепена в гнездото си. Ключалката на обикновения ключ не беше насилвана, нито потъмнелите с годините панти на вратата. Някой наистина бе заключил вратата отвътре.

Време беше да огледа наоколо.

Глава 3

Хънтър започна да проверява чекмеджетата и шкафовете във всекидневната. Първото, което откри, бяха банкови извлечения, от които се виждаше, че Хелън Уебстър е печелела прилично от работата си като интериорен дизайнер и че е плащала всичките си сметки навреме. Нищо не показваше някога да е закъснявала с плащанията, но Хънтър щеше да попита и наемодателя й. Вноските за петгодишния й фолксваген голф бяха изплатени едва преди няколко месеца. По-късно, детективът се увери, че колата е паркирана долу, и че в нея не е влизано с взлом. Хелън притежаваше само една кредитна карта. Последното извлечение показваше плащане на сметка от 15,48 долара за китайска храна за вкъщи, преди пет дни. Накратко, Хелън Уебстър не бе имала финансови затруднения.

В друго чекмедже Хънтър откри картичка за Свети Валентин със стандартно посвещение:

„На моята красива приятелка. С много любов. Нямам търпение да съм с теб в леглото довечера.“

Очарователно, помисли си Хънтър.

Картичката бе подписана от някой си Джейк. Денят на св. Валентин бе преди три седмици и половина.

На телефонния секретар, който бе поставен върху шкафа за телевизора, имаше петнадесет съобщения. Девет бяха от майка й. Те ескалираха от лека загриженост до истинска паника. Три бяха от вероятни клиенти, които я молеха да им звънне и евентуално да се срещнат. Едно беше от приятелка, наречена Мери, която питаше Хелън дали е в настроение за по едно питие вечерта. Едно беше от друг, очевидно злополучен клиент, който се чудеше какво се е случило — звучеше така, като че ли Хелън Уебстър е пропуснала срещата си с него преди два дни и дори не си е направила труда да му се обади, за да я отменят или да я преместят за друг ден. Последното съобщение беше от телепазарна компания, предлагаща почивки.

Хмм…, замисли се Хънтър. Нито едно от приятеля й.