Читать «Ловецът» онлайн - страница 20

— Кучи син — прошепна Травис, докато се взираше в снимката.

Хънтър си сложи ръкавици, избра едно малко парче от магнита на субуфера, приближи се до скрина до източната стена и отвори най-горното чекмедже, което беше пълно с канцеларски и офис материали. Това, което стоеше най-отгоре беше тубичка с много силно лепило.

— И това е последното парче от нашия пъзел — каза той, докато я показваше на Травис.

Детективът взе телената закачалка, освободи кукичката и я изправи. Тридесет секунди по-късно, държеше в ръцете си дълго, извито парче твърда и здрава тел. Той я завъртя отново и започна да променя формата й докато не я изви като буквата L — тел с дължина около четиридесет и пет сантиметра, с малка извита кука накрая. След това залепи внимателно малкия магнит на върха й.

— И ето, че вече го имаме — оповести той, като се запъти към вратата. Докато придържаше държача на предпазната верига на първоначалното му място, Хънтър изпробва устройството си. Магнитът на върха на телта се залепи здраво за кръглото метално парче в края на предпазната верига. Като използваше приспособлението си, Хънтър бавно и много лесно плъзна веригата през целия път докато накрая я извади от заключалката.

— Вероятно се е упражнил няколко пъти отвътре, за да изпробва как ще стане, преди да излезе отвън в коридора — обясни Хънтър. — Всичко, което е било необходимо да направи, е да притвори вратата. Първоначалната пролука, която може да се отвори, когато защитната верига е сложена, е напълно достатъчна някой да пъхне теленото приспособление, да го залепи върху веригата, да я придърпа до заключалката, внимателно да я мушне на мястото й и само да я приплъзне по каналчето, докато я заключи. Убеден съм, че са му били нужни само няколко опита, за да го направи. Не му е отнело прекалено дълго време. Веднъж след като се е справил с това, е затворил вратата, използвал е ключа си, за да заключи и е изчезнал от тук. За наш късмет, се е сблъскал с господин Грант, който се е прибирал по същото време.

— Умен кучи син — възкликна Травис, докато изучаваше теленото приспособление, което бе направил Хънтър. — Кога се сетихте за това?

— Идеята ми хрумна, докато излизах от апартамента на госпожица Люис на петнадесетия етаж — отговори детективът. — Хладилникът й е покрит с магнитчета и изведнъж всичко си дойде на мястото.

Травис погледна детектива:

— Съжалявам — каза той, като протегна ръка. — Съжалявам, че се отнесох толкова лошо с вас по-рано. Позволих на цялата тази изкуствено подредена сцена да ръководи преценката ми. Всичко сочеше самоубийство, затова предположих, че е такова. — Хънтър пое ръката на полицая и я разтърси. — Предполагам, че точно за това вие сте детектив, а аз не съм — усмихна се Травис. — И сега какво?

— Сега ще вземем заповед, ще арестуваме господин Губоу и продължаваме нататък — заяви Хънтър. — Убеден съм, че някои от космите и пръстовите отпечатъци, които намерихме в стаята на госпожица Уебстър, са на Джак Губоу. Ако имаме късмет, може да получим дори съвпадение на ДНК. Но ако нямаме, след като веднъж го вкараме в стаята за разпит и го запознаем с това, с което разполагаме, той ще започне да се пречупва много бързо, без значение каква скапана история ни е подготвил предварително. Повярвайте ми, Травис, пипнахме го.