Читать «Лисица-сватя (Руска приказка)» онлайн - страница 3

На другия ден Кума Лиса си изпросила и петела. Изяла го, а после отишла при царя и му казала:

— Много ти здраве, царю честити, от Кузман Богаташа. Моли те да му заемеш малко крината, с която си мериш парите, че има да мери сребро. Неговите крини са пълни с жълтици.

Царят заповядал да дадат на лисицата веднага крината. Тя я занесла на ловеца и му казала:

— Вземи тая крина, па я пълни с пясък и я изпразвай, додето й се лъсне дъното!

Когато крината се лъснала отвътре, Кума Лиса залепила на дъното й няколко сребърни пари и я отнесла на царя. Той погледнал крината, видял парите и запитал лисицата:

— Отде има твоят господар толкова пари?

— Не знам — отвърнала тя. — Но че са много, много са. Брой нямат.

А после рекла:

— Знаеш ли защо ме е пратил Кузман Богаташа, царю честити? Моли те да му дадеш дъщеря си за жена. Много моми го искаха, но той е решил да се ожени за твоята дъщеря: друга не ще.

Царят се съгласил: къде ще намери по-добър зет от тоя богаташ? Заповядал на лисицата да поръча на Кузман да му дойде на гости.

Върнала се тя в хижата и казала на ловеца докъде е стигнала работата. Тръгнал Кузман, окъсан-одърпан, на гости на царя. Наближили двореца. Като минавали по мостчето на една река, лисицата казала на ловеца:

— Скочи във водата и почни да викаш!

Кузман скочил. Станал само кал и вода. Развикал, се колкото може. А лисицата се затичала към двореца и още отдалеко надала писък:

— Кузман Богаташа се удави. Скоро помогнете!

Царят чул виковете и пратил хора да помогнат на Кузмана. Извадили го от водата, облекли го в нови дрехи и го отвели в двореца. Венчал се ловецът за царската дъщеря. Заживял щастливо в двореца.

Като се минали няколко седмици, царят казал на зетя си:

— Хайде да отидем сега пък у вас на гости. Искам да ти видя богатствата.

Уплашил се Кузман. Къде да води тъста си? В горската хижа ли? Че какви богатства ще му покаже там?

Но нямало що да прави. Царят настоявал и Кузман трябвало да се съгласи. Качили се на колесници и потеглили. А Кума Лиса тръгнала пред тях. Тичала, тичала и видяла овчари, че пасат голямо стадо овце.

— Чие стадо пасете, овчари?

— Стадото на царя Змей.

— Да не сте посмели да споменавате това име! — рекла им лисицата. — Насам препускат с колесници цар Огън и царица Светкавица. Ако ви чуят, че говорите тъй, ще ви изгорят. На въглен ще ви превърнат. На всички казвайте, че това стадо е на Кузман Богаташа!

Овчарите се уплашили и обещали. Кума Лиса си продължила пътя тичешком. Стигнала до едно място, дето свинари пасели голямо стадо свини. Запитала ги чие е стадото. И свинете се оказали на царя Змей. Лисицата заплашила и свинарите с цар Огън и царица Светкавица. И те обещали да казват на всички, че стадото е на Кузман Богаташа. По-натам стигнала до стадо крави, а още по-натам — до хергеле коне. И на техните пастири казала, да не споменават името на царя Змей, за да си не изпатят от цар Огън и царица Светкавица, а да разправят, че добитъкът е все на Кузман Богаташа. Настигнала най-сетне и стадо камили. И на камиларите казала същото.