Читать «Лисица-сватя (Руска приказка)» онлайн

Николай Райнов

Лисица-сватя

Руска приказка

Имало един беден момък. Той живеел в малка хижа всред гората. Сам-самичък си живеел, нямал ни баща, ни майка, ни други сродници. Едничкият му имот били пет кокошки и един петел.

Веднъж Кума Лиса подушила кокошките. Когато момъкът излязъл по лов, тя влязла в кокошарника, грабнала една кокошка, опекла я на огнището и я изяла. Тая лисица не обичала да яде сурови кокошки.

Върнал се ловецът. Преброил кокошките. Една липсвала.

„Трябва да я е грабнал ястреб“ — си помислил момъкът.

На другата сутрин тръгнал пак на лов. Срещнала го лисицата и го запитала:

— Накъде си тръгнал, Кузмане?

Той й отвърнал:

— На лов, Кумо Лисо. А ти накъде?

— На разходка, Кузмане.

Разбира се, лисицата не била тръгнала на разходка, а за кокошки. Тя отишла и тоя път в хижата, пак си хванала кокошка, опекла я и я изяла.

Върнал се Кузман вечерта. Гледа — още една кокошка няма. Кой краде кокошките? Дали не е лисицата?

На сутринта ловецът залостил здраво вратата и прозорците, след като затворил кокошките и петела, па тръгнал на лов. И тоя път срещнал Кума Лиса.

— Накъде си тръгнала, Кумо Лисо? Пак ли на разходка?

— Пак на разходка, Кузмане. А ти? Пак ли на лов?

— Пак на лов, Кумо Лисо.

Разделили се. Ловецът се скрил зад едно дърво да види къде ще отиде лисицата. А тя — право към неговата хижа. Той тръгнал да я дебне.

Стигнала Кума Лиса до хижата. Обикаля отсам, обикаля оттатък — и вратата, и прозорците залостени. През къде да влезе в зимника при кокошките? Покатерила се на покрива и се спуснала през комина.

Но тъкмо тогава дошъл Кузман, отключил и хванал лисицата.

— Ти ли ми крадеш кокошките? — рекъл. — Ще те кръстя аз тебе. Няма да ми излезеш жива от ръцете. Кожата ти ще одера.

Лисицата почнала да му се моли:

— Братовчед да ми си, Кузмане, пусни ме! Голямо добро ще ти направя. Ще те направя пръв богаташ в това царство. Дори и за царската дъщеря ще те оженя. Пожали ми живота, моля ти се!

Замислил се Кузман. Да вярва ли на Лисините обещания, или да не вярва?

Пуснал я.

— Еее, как ще ме направиш пръв богаташ? Кажи да видим!

— Как ли? С хитрина. Но най-напред ми дай да се нахраня, че после ще говорим. Опържи ми една кокошка, ама с повечко масло!

Кузман помислил, помислил, па се съгласил. Кума Лиса се нахранила добре, облизала се и отишла на царските ливади, па почнала да се търкаля.

Дошъл Кумчо Вълчо и й казал:

— Кумо Лисо, тия ливади са царски. Забранено е да се влиза в тях. А ти се и търкаляш. Ще те хванат и ще ти одерат кожата.

— Не бери грижа за мене! — рекла лисицата. — Аз съм първа приятелка на царя. Търкалям се, защото преядох.

— Че къде намери толкова ядене?

— Бях в двореца на угощение. Нима ти не беше поканен, Кумчо?

— Не. А кои други бяха?

— Много гости имаше. Видри, белки, катерици, мечки и какви ли не още. Да беше отнякъде — да видиш какви ястия ни сложиха! Преядох, ти казвам. И царят забеляза това и ми рече: „Ако ти е тежко, иди се поразходи, Кумице, в моите ливади! Па като ти олекне, ела пак!“

— Тъй ли ти каза? Заведи, моля ти се, и мене.

— Бих те завела, Кумчо, но нямаш роднини. Царят ще се оскърби. „Сираци ли ми водиш?“ — ще каже. Иди намери поне още сто вълка, па ги доведи: тогава ще ядеш царски гозби.