Читать «Лисица-сватя (Руска приказка)» онлайн - страница 2

Вълкът събрал сто други вълци и ги отвел при Кума Лиса. А тя ги повела към двореца. Тя напред, те — след нея. Наредени — също като войници. Стигнали в двореца. Тя влязла, а тях оставила на двора. Явила се пред царя и му казала, че му подарява сто едри вълка от Кузман Богаташа.

— Благодаря — рекъл царят. — Кой е тоя Кузман Богаташа? Пръв път го чувам.

— Той е най-богатият момък в това царство. Богатствата му са неизброими. Сбогом, че бързам. Пратил ме е и по друга работа.

Царят се зарадвал много. Поблагодарил на лисицата, поръчал й да поздрави Кузман Богаташа, а вълците заповядал да затворят в оградата.

Лисицата се върнала в хижата на ловеца. Огладняла от много път.

— Е, кога ще ме обогатиш? — запитал момъкът.

— Скоро, Кузмане. Потърпи още малко! Работата върви на добре, но ще трябва да ми опържиш още една кокошка, че съм примряла от глад.

Кузман я послушал. Лисицата се наяла богато и отишла отново на царските ливади. Взела да се търкаля. Дошла една мечка. Пак се почнал разговор като оня с вълка. И на Баба Меца лисицата казала, че е била на угощение в двореца.

— Много животни останаха да си дояждат — рекла тя.

— Стотина вълци бях отвела — всички са там, не им се излиза.

Мечката я помолила да заведе и нея.

— Може — казала Кума Лиса, — но трябва да доведеш още сто мечки. Ако си сама, царят няма да те погледне. Аз заведох всичките си роднини. Ядат, та им пращят челюстите!

Мечката събрала сто други мечки и ги отвела при Кума Лиса. И тях лисицата подарила от името на Кузман Богаташа. И тях царят затворил.

Лисицата се върнала при ловеца, но му не казала какво е направила. Поискала още една пържена кокошка.

Кузман опържил последната, що била останала. Нахранила се Кума Лиса и отишла отново на царските ливади — да се търкаля, за да й се смели храната.

Минали една белка и една видра. Видели Кума Лиса, че се търкаля по зелената трева. Погледнали я завистливо, па я запитали къде е намерила такъв богат обяд, че си е претоварила търбуха.

— Да ви кажа, мили приятелки — отвърнала лисицата. — Царят ме много тачи. За всичко пита все мене. Не става в двореца угощение, ако не съм и аз там. Днес имаше много голямо угощение. Всякакви животни бяха поканени; и вас да бях видяла, и вас щях да поканя: царят беше оставил на мене тая работа. Щях да се пукна от ядене. Пустите вълци, каквито са лакоми, още ядат: сякаш не са виждали тлъсто, откак са се родили. А пък мечките — нагъват ли, нагъват: челюстите ще си счупят от ядене.

Видрата и белката почнали да се молят на Кума Лиса да отведе и тях.

— Поне да погледаме — рекли — Още не сме виждали царски дворец. Разбира се, че ако можем и да си хапнем нещичко, още по-добре.

Лисицата се съгласила, но им поръчала да доведат по сто свои роднини. Когато видрата и белката насъбрали толкова сродници, колкото им било поръчано, Кума Лиса отвела всички при царя и му ги подарила от страна на Кузман Богаташа. Царят се зачудил, че Кузман има толкова много зверове, та и на други подарява от тях. Разбира се, той приел дара с благодарност и заповядал да одерат всички животни, що му били подарени.