Читать «Лимони на масата» онлайн - страница 87

Организаторът вкъщи беше майка ми. Макар баща ми да бе прекарал живота си в усилия предградието да функционира гладко, затвореше ли входната врата, той се подчиняваше на друга система на контрол. Майка ми му купуваше дрехите, уреждаше социалния им живот, проверяваше домашните ни, грижеше се за семейния бюджет, решаваше къде ще се ходи на почивка. Пред външни хора баща ми наричаше съпругата си „Правителството“ или „Началството“. Винаги с усмивка. Ще желаете ли малко тор за градината, сър, първокласна смес, пръхкава, вземете в шепа и вижте. „Нека проверя какво би казало Началството“, отговаряше баща ми. Когато го молех да ме заведе на авио шоу или на крикет, той казваше: „Да се допитаме до Правителството.“ Майка ми можеше да изрязва коричките на филийките, без да изгуби и милиметър от хляба; възхитителна хармония между длан и нож. Беше словоохотлива, което отдавах на натрупаната неудовлетвореност от къщното ежедневие; но, от друга страна, се гордееше с домакинските си умения. Когато заядеше за нещо баща ми и той й кажеше да престане да му натяква, тя отвръщаше: „Мъжете използват думата натяква само когато ги мързи да свършат нещо.“ През повечето дни работеха в градината. Заедно бяха направили клетка за овошки: дървени пръти с гумени топки при основата, обширна площ, покрита отвсякъде с мрежа, добре защитена от птици, катерици, зайци и къртици. Вкопани капани от бирени кутии улавяха плужеците. След чая играеха скрабъл; след вечеря решаваха кръстословицата; после гледаха телевизия. Подреден живот.

* * *

Преди шест години забелязах голяма синина на главата на баща ми, между слепоочието и косата. Изжълтяваше по краищата, но в средата още беше индигова.

— Какво си си направил, татко?

Стояхме до кухненската маса. Майка ми току-що бе отворила бутилка шери и завързваше книжна салфетка около гърлото й, за да не подлее, ако баща ми не успееше да го сипе абсолютно безупречно. Винаги съм се чудел защо не го сипва тя, за да си спести салфетката.

— Падна, старият глупчо. — Майка ми затегна възела с точно премерена сила, защото знаеше повече от всеки друг, че ако го върже ожесточено, салфетката ще се скъса.

— Добре ли си, татко?

— Нищо ми няма, дреболия. Питай Началството.

По-късно, докато майка ми миеше чиниите, а ние двамата, седнали пред телевизора, гледахме следобедния снукър, аз попитах:

— Как така се удари, татко?

— Паднах — каза той, без да откъсва очи от екрана. — Ааах, знаех си, че ще влезе и ще отскочи, какво разбират тия младоци от снукър? Само се целят в дупката, никаква стратегия.