Читать «Лимони на масата» онлайн - страница 102

На младини се наскърбявах от критиката. Сега, ако изпадна в меланхолия, препрочитам неприятните думи за работите ми и безмерно се ободрявам. Казвам на колегите си: „Винаги помнете, че няма град в света, който да е издигнал паметник на някой критик.“

На погребението ми ще свирят в бавно темпо Четвъртата. Искам да ме сложат в ковчега с лимон в ръката, написала тези ноти.

Не, А. ще изтръгне лимона от мъртвата ми ръка, както изтръгва шишето уиски от живата. Но няма да отмени указанията ми за „тричената симфония“.

Горе главата! Смъртта е на две крачки.

За моята Осма, само за нея питат. Кога ще я завършите, маестро? Кога ще можем да я издадем? Или поне въведението? Ще я предложите ли на К. да я дирижира? Защо ви отнема толкова време? Защо кокошката спря да ни снася златни яйца?

Господа, може да има нова симфония, а може и да няма. Пиша я вече десет-двайсет години, всъщност почти трийсет. Вероятно ще са ми нужни повече от трийсет. А току-виж, не излязло нищо дори и след толкова години. Може пък да изгори в огъня. Огън, последван от тишина. Така завършва всичко в крайна сметка. Но ако ще съм неразбран, господа, да съм правилно неразбран. Аз не избирам тишината. Тя ме избира.

Именият ден на А. Пожелава да идем за гъби. Пумпалките никнат в гората по това време. Е, това не е моето форте. С много старание, талант и кураж намерих пумпалка, една-единствена. Откъснах я, доближих я до носа си, подуших я и благоговейно я поставих в кошничката на А. После избръсках боровите иглички от маншетите си и се върнах вкъщи с чувство на изпълнен дълг. По-късно свирихме дуети. Sine alc.

Голямо аутодафе на ръкописи падна. Събрах ги в коша за пране и в присъствието на А. започнах да ги горя в камината на трапезарията. Тя не издържа дълго и напусна. Аз си довърших полезната дейност. Накрая бях по-спокоен и по-ведър. Беше щастлив ден.

Нещата не вървят така бързо, както навремето… Самата истина. Но защо трябва да очакваме последната част на живота да е rondo allegro? Как да я маркираме най-подходящо? Maestoso? Малцина имат този късмет. Largo — пак е доста претенциозно. Largamente е appassionato? Да, последната част би могла да започне така — както беше в Първата ми симфония. Но в живота това не води до allegro molto, при което диригентът изтръгва от оркестъра все по-бързо темпо и мощ. Не, за финала животът е сложил един пияница на подиума, старец, който не познава собствената си музика, глупак, който не прави разлика между репетиция и изпълнение пред публика. Да го маркираме като tempo buffo? Не, измислих. Ще напишем просто sostenuto и ще оставим на диригента да решава. В края на краищата истината може да бъде изразена по различни начини.

Днес излязох на обичайната си сутрешна разходка. Застанах на хълма и се загледах на север. „Птици от младостта ми! — изкрещях към небето. — Птици от младостта ми!“ Зачаках. Денят бе натежал от облаци, но поне този път жеравите летяха под тях. Когато наближиха, един се откъсна от ятото и се понесе право към мен. Вдигнах ръце да го приветствам, докато бавно ме обикаляше с ековит крясък, след което полетя към ятото за дългото пътуване на юг. Гледах, докато очите ми се премрежиха, слушах, докато ушите ми престанаха да чуват, и пак настъпи тишина.