Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 159

Колкото и да бях стъписан, веднага погледнах към совалката, но там вече имаше само кипяща и съскаща буца разтопен метал. Скоро и тя щеше да изчезне. Щом останките изстинеха, Уордъновите клетки щяха да започнат безмилостния си поход срещу чуждата мъртва материя, за да я превърнат в прах за броени дни.

Смаян и зашеметен се обърнах към Тай.

— Как… какво направи, по дяволите?

Не бях виждал толкова зловеща и самодоволна усмивка по лицето на човешко същество.

— Помниш ли, че се размотавах из селото на вещиците?

Само кимнах неразбиращо.

— Откраднах си от отварата. И изпих всичко, преди да излезем днес. Имах късмет. Надявах се да те изненадам, за да ти отнема силата, преди да ме спреш. Успях!

— Но… но как?

— Снощи си приказвах с херцог Кобе и господаря Тийл. Питах ги за някои прости неща. Например как совалката лети толкова плавно. Кобе беше много любезен. Нарисува ми един уред, казвал се геоскоп или жироскоп, не разбрах точно. Попитах го дали в совалката има такава джунджурия и той рече, че било нещо подобно. Описа ми го. С твоята сила направих на корабчето същото, което е сторил Крийгън с пистолета на Сумико. Махнах магията.

— Само че… уредът е бил във вакуумна камера! — възразих недоумяващо. — Нищо не би могла да му сториш.

— Момко, приятелката ти е свършила повече, отколкото си представя — обади се някой зад гърба ми. Видях херцог Кобе, стори ми се по-скоро умислен, отколкото разгневен. — Адска мощ се крие в тебе, синко, а пък момичето мразеше стария Крийгън по-злобно, отколкото изобщо някой може да мрази друг човек. Виждах какво става, предчувствах го, но не успях да се намеся.

— Как така? — озъбих се с последните капчици енергия в нервите си.

Той стъписано поклати глава.

— Каквото и да си мисли малката, не жироскопите довършиха Владетеля Крийгън. Тя направо проби дупка в корпуса и разпердушини енергийния агрегат на совалката!

Свлякох се на тревата.

— Божичко!

— Ако не с друго, можеш да се утешиш с мисълта, че дори Сумико О’Хигинс не разбираше докъде се простират способностите на един Владетел — подхвърли херцогът.

Останах с впечатлението, че твърде лековато приема гибелта на Марек Крийгън и не се поколебах да му го кажа. Той се засмя.

— Такъв е животът на Лилит — отбеляза с почти философско примирение. — Въртях цялата администрация на тази прокълната планета, че и още куп други работи, а пък трябваше да му се кланям. Не, синко, няма да скърбя за Крийгън.

— Сега Кал е Владетел! — яростно възкликна Тай и усетих как отново се вкопчи в съзнанието ми. Ала вече знаех какво се опитва да постигне и я възпрях.

Кобе завъртя глава.

— Не, хитра и амбициозна чаровнице. Той не е Владетел. Защото именно ти уби Марек Крийгън. Съмнявам се дали твоят любим би събрал толкова омраза. Сега постът е свободен, докато някой предяви претенциите си и успее да ги защити. Ще минат поне две-три седмици дотогава. А пък засега ще се наложи аз да го замествам. — Херцогът въздъхна. — Тю, да му се не види! Май ще трябва да се замъкна на това досадно съвещание.