Читать «Лекарство против мързел» онлайн - страница 5

Опомни се на крака. Димов го мъкнеше към селото и тихичко мърмореше:

— Няма нищо… Нищо няма… Сега ще се оправим… Една съвсем мъничка цицинка…

— Според мен трябва да е колкото пъпеш — заядливо се обади Съветника. — Но аз ви предупредих. Останалото е работата на Съвета.

Бяха навлезли в селото. От близката колиба се раздадоха злобни крясъци. Свил ръце над главата си, един туземец изтича навън с цялата скорост, която му позволяваха излишните килограми. Подир него тичаше някаква дебела жена и яростно го пердашеше с голям тиган земно производство. Сред виковете се разбираха само отделни думи: мързеливец… други мъж… в савана… ти никога…

На Макдейл му се струваше, че вече не е способен да се учудва, но въпреки това тихо хлъцна, когато видя откъм полифруктовите градини да се задава върволица туземци с чували на гръб. На площадчето те изсипваха плодовете и в тръс потегляха обратно.

— Те… берат плодове! За какво?…

— Сега ще видите — тайнствено прошепна Димов. — Чувате ли?

Иззад завоя се раздаде бръмчене на мотор. След миг към площада се приближи малък всъдеход с двама ловци на борда. Те приветствено размахваха карабините си, но вместо „добре дошли“ ги посрещна град от домати, банани и зелки. Отстъплението бе позорно и увенчано с разнообразни зеленчуци.

Макдейл, на границата на нов припадък, гледаше как тълпата издига нови, набързо изписани лозунги: „ЗЕМЕН ЛОВЕЦ — ВЪН ОТ ПЛАНЕТ!“, „НЕ ПИП НАШ ВЪЛКОЖАБ!“, „МАХАЙ КАРАБИН — НИЕ САМ ЛОВИМ“.

— Но какво… — едва избъбри той. — Какво сте… направил, Димов? Защото това… е ваша… работа, нали?

— Мързелът не се лекува отвън — усмихна се Димов. — Лекува се само вътрешно, затова подходих отвътре. Просто убих една вълкожаба и показах на местните жени какви чудесни облекла стават от пъстрата й кожа. А сега… господ да е на помощ на тукашните мъже. От сутрин до вечер са на лов. Но да не ви задържам повече. Виждам, че се задава вождът. Навярно е подготвил нова петиция — този път против местните ловци.

— Но това няма да е вечно така — вкопчи се в последната си надежда Макдейл. — Вашият план ще се провали, Димов! Скоро вълкожабите ще омръзнат на местните жени. Не знаете ли, че модата е краткотрайна?

Вместо отговор Димов разтвори куфарчето си. Отвътре изхвръкнаха стотици кристални топчици, сияещи във всички цветове на дъгата, заскачаха между колибите и се изгубиха в тревата.

— Както виждате, помислил съм за всичко. Познахте ли ги? Скокливи охлювчета от Проксима. Те се ловят трудно, Съветник Макдейл. Много, много трудно…

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: gogo_mir, 2010

Разказът е публикуван в списание „Фантастика“, брой 4 от 1991 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17264]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00