Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 8

Тя се усмихна широко и на Кит му хрумна, че баща му май я познава доста добре. Очевидно и преди бе наминавала, за да задава въпроси... Странно бе, че не я беше виждал досега. Докато тя вадеше пачка банкноти от джоба си и ги подаваше на баща му, Кит се зачуди дали някога бе идвала у тях. Винаги когато се появяха клиенти, баща му го караше да слезе в мазето и да не вдига никакъв шум.

- Хората, с които си имам работа, не са от онези, с които би трябвало да се познаваш - бе единственото му обяснение.

Веднъж Кит се беше появил погрешка, докато баща му имаше среща с група закачулени чудовища в дълги одежди. Или поне Кит смяташе, че приличат на чудовища - очите и устните им бяха зашити, голите им глави лъщяха. Баща му му беше обяснил, че са Григори, Мълчаливи братя - ловци на сенки, покрити с белези и подлагани на магически изтезания, докато не се превърнат в нещо повече от човешки същества; те разговаряха с ума си и можеха да четат мислите на другите. Кит никога вече не излезе от мазето, докато баща му беше в „среща".

Знаеше, че баща му е престъпник. Знаеше, че си изкарва прехраната, като продава тайни, но не и лъжи - Джони се гордееше с това, че информацията му винаги е достоверна. Кит знаеше, че и той вероятно ще поеме по същия път. Трудно бе да водиш нормален живот, докато непрекъснато се преструваш, че не виждаш онова, което се случва пред очите ти.

- Е, благодаря за информацията - каза Ема и тръгна да си върви. Златната дръжка на меча й проблесна и Кит се зачуди какво ли е да си нефилим. Да живееш сред хора, които виждат същото, което и ти. Никога да не се боиш от онова, което се спотайва в сенките. - Чао, Джони.

Ема намигна... на Кит и баща му се обърна рязко, за да го погледне, докато тя потъваше в тълпата заедно с гаджето си.

- Каза ли й нещо? - попита Джони. - Защо те набеляза по този начин?

Кит вдигна отбранително ръце.

- Нищо не съм й казвал. Според мен забеляза, че ви слушам.

Джони въздъхна.

- Гледай да не те забелязват толкова.

Пазарът отново започваше да се оживява, след като ловците на сенки си бяха тръгнали. Разнесе се музика, заприказваха гласове.

- Колко добре познаваш онова момиче?

- Ема Карстерс? Идва при мен от години. Изглежда, изобщо не я е грижа, че нарушава правилата на нефилимите. Харесвам я, доколкото изобщо е възможно да харесваш някой от тях.

- Искаше да откриеш кой е убил родителите й.

Джони отвори едно чекмедже.

- Не знам кой е убил родителите й, Кит. Вероятно са били елфи. Беше по време на Тъмната война. - Той придоби праведен вид. - Исках да й помогна. И какво от това? Парите на нефилимите се харчат.

- А ти искаш ловците на сенки да насочат вниманието си към нещо друго и да го отклонят от теб. - Това беше само предположение, но Кит подозираше, че е прав. - Намислил ли си нещо?

Джони захлопна чекмеджето.

- Може би.

- За човек, който продава тайни, определено криеш доста неща. - Кит пъхна ръце в джобовете си.

Баща му го прегърна през раменете - рядък жест на привързаност от негова страна.