Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 370

Кит я погледна през мъглата. В устата му горчеше.

- Ти ловец на сенки ли си?

- Не съм - отвърна Теса учудващо твърдо. - Ала ти си. -Тя му протегна ръка. - Хайде, изправи се Кристофър Херондейл. От дълго време те издирваме.

* * *

- Кажи нещо - помоли Ема. - Моля те.

Ала момчето на седалката до нея мълчеше и се взираше през прозореца към океана навън. Бяха стигнали чак до крайбрежната магистрала, без Кит да каже нито дума.

- Всичко е наред - обади се Теса от задната седалка. Гласът й беше мек, но той винаги си беше такъв. - Не е нужно да говориш, Кристофър.

- Не се казвам така - заяви Кит, взирайки се през прозореца.

Ема подскочи лекичко при звука на монотонния му глас.

Знаеше, че е малко по-малък от нея, но се досещаше по-скоро от държанието му, отколкото от нещо друго. Беше доста висок и движенията му в къщата, докато се биеше с мантидите, бяха впечатляващи.

Носеше окървавени дънки и подгизнала от кръв тениска, която някога вероятно е била синя. Краищата на русата му коса лепнеха от демонска и човешка кръв.

Ема бе разбрала, че става нещо лошо в мига, в който бе пристигнала пред къщата на Джони Рук. Въпреки че мястото си изглеждаше същото, въпреки че вратата и прозорците бяха затворени и не се чуваше нищо, тя бе доловила липсата на магическата енергия, така очевидна предишния път, когато бяха дошли тук. Погледнала бе съобщението в телефона си и бе извадила Кортана.

Вътрешността изглеждаше така, сякаш бе избухнала бомба. Очевидно бе, че мантидите бяха нахлули откъм земята под къщата - демоните често пътуваха под земята, за да избегнат слънчевата светлина. Бяха изригнали през дъските на пода; навсякъде имаше кръв и дървени стърготини.

И мантиди. В дневната на Джони Рук те изглеждаха много по-гротескно, отколкото на скалите в планините Санта Моника. По-насекомоподобни, по-чудовищни. Острите им крака разсичаха дървени стени, разпаряха мебели и книги.

Ема размаха Кортана и посече един мантид. Той изчезна с писък и стаята се разкри пред очите й. Още няколко мантида, оплискани с червена човешка кръв, бяха наобиколили разкъсаното тяло на Джони Рук на пода.

Кит. Ема се огледа трескаво наоколо и го видя да клечи до стълбите. Не беше пострадал. Тръгна към него... в същия миг, в който той грабна някакъв стол и го стовари върху главата на един от демоните.

Единствено подготовката попречи на Ема да се закове на място. Човешките деца не правеха това. Не знаеха как да отблъскват демони. Не притежаваха инстинкта...

Вратата зад нея се отвори рязко и отново единствено подготовката й попречи да не се вкамени от изненада. Успя да отсече главата на още един мантид, окъпвайки острието на Кортана в демонска кръв, докато Джем Карстерс връхлиташе в стаята, следван от Теса.

Бяха се хвърлили в битката, без да разменят и дума, нито помежду си, нито с Ема, ала Ема се бе спогледала с Джем, докато се биеха, и бе разбрала, че той изобщо не се учудва да я види тук. Изглеждаше по-възрастен, отколкото в Идрис, на около двайсет и шест години, по-скоро мъж, отколкото момче, ала Теса си бе съвсем същата.