Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 11

Помисли си за Джулиън, далеч от там, в Англия, и сърцето й се сви. Страшно щеше да е доволен, че тя е толкова предпазлива. Би подхвърлил нещо забавно, пълно с обич и самоирония. Толкова много й липсваше, ала вероятно така ставаше, когато сте парабатаи, когато ви свързва не само приятелство, но и магия.

Липсваше й цялото семейство Блекторн. Беше израснала заедно с Джулиън и неговите братя и сестри, живееше заедно с тях от дванайсетгодишна... откакто бе изгубила родителите си, а Джулиън, чиято майка бе починала по-рано, бе изгубил баща си. От единствено дете Ема изведнъж бе станала част от голямо, шумно, любящо семейство. Не всичко в този преход беше лесно, ала тя обожаваше всички от семейство Блекторн - от срамежливата Друзила до Тибе-рий, който страшно обичаше детективските истории. Бяха заминали в началото на лятото, за да погостуват на пралеля си в Съсекс - семейство Блекторн беше от английски произход. Марджъри, обяснил й бе Джулиън, наближаваше стоте и всеки миг можеше да почине - просто трябваше да я посетят. Беше тяхно морално задължение.

И така, те бяха отпътували, всички до един, с изключение на чичо им, който оглавяваше Института. Резултатът за Ема беше истински шок. Шумният допреди малко Институт изведнъж бе утихнал. А най-ужасното бе, че когато Джулиън го нямаше, тя усещаше отсъствието му като постоянна тревога, тъпа болка в гърдите й.

Да излиза с Камерън, определено не беше помогнало, но затова пък пристигането на Кристина бе помогнало невъобразимо. Сред ловците на сенки бе често срещана практика, след като навършат осемнайсет години, да посещават Институти в други страни и да опознават различни обичаи. Кристина беше дошла в Лос Анджелис от град Мексико, в което нямаше нищо необичайно, само че тя от самото начало изглеждаше като човек, който бяга от нещо. От своя страна Ема бягаше от самотата. Ето как, в опита си да избягат, двете се бяха сблъскали и бяха станали най-добри приятелки по-бързо, отколкото Ема вярваше, че е възможно.

- Поне Даяна ще се зарадва, че си скъсала с Камерън - отбеляза Кристина.

Даяна Рейбърн бе домашната учителка на семейство Блекторн. Тя беше изключително интелигентна, изключително строга и изключително уморена от това, Ема да заспива посред часовете, защото предишната нощ е била навън.

- Според Даяна всички връзки пречат на обучението - отвърна Ема. - Защо ти е да се срещаш с някого, когато може да усвоиш още един демонски език? Така де, кой не би искал да знае как да каже „Често ли идваш тук?" на пургатски.

Кристина се разсмя.

- Звучиш точно като Хайме. Той мразеше ученето. - Ема наостри уши. Кристина почти никога не говореше за приятелите и роднините, които бе оставила в Мексико. - Не и Диего. Той обожаваше да учи. Намираше си допълнителни проекти за удоволствие.

- Диего? Съвършеното момче? Онова, което майка ти толкова харесва? - Стилито се плъзна по кожата на Ема и върху ръката й се появиха очертанията на руната за сигурна стъпка. Ръкавите на бойното й облекло стигаха до лактите, кожата под тях бе покрита с бледите белези на отдавна използвани руни.