Читать «Ледена жега» онлайн - страница 197

— Ники? В това няма нищо лошо. — Руук сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Не е необходимо сама да разрешаваш всички случаи. Вече си свършила страхотна работа. В момента можеш да забиеш флага в земята, да обявиш победата си и да продължиш да си живееш живота. Никой няма да те съди за това. — А после добави: — Във всеки случай и аз ще бъда до теб.

Всичко това, изказано в едно изречение, стопли сърцето й и Ники рече:

— Това определено помогна, благодаря ти. — Тя остави недопития коктейл на масичката за кафе. — Ще се сърдиш ли много, ако отида да си взема вана и остана сама тази нощ?

— Искаш да се усамотиш ли?

— Отчаяно имам нужда от това.

— Няма проблем.

Руук прибра лаптопа и записките в чантата си и след като се целунаха на вратата, каза:

— Размисли над онова, което ти казах, като си облечеш пижамата.

— Добре.

— Ако има една причина, поради която пътуването си заслужаваше, тя е, че поне разбрахме, че майка ти не е имала любовник. И не е била предател. Всъщност, майка ти е била герой.

— Да, но нали помниш думите Ф. Скот Фицджералд: „Покажете ми герой…“

— „… и ще ви напиша трагедия.“

— Освен това — каза тя, — независимо колко е била благородна каузата й, още ме е яд, че е крила такава голяма част от живота си от мен. Мога да кажа, че с разума си мога да й простя, но не го чувствам със сърцето си. Все още не.

— Разбирам — каза Руук. — Виж, не съм психоаналитик, но ако бях, може би щях да ти предложа да се опиташ, доколкото можеш, да се поставиш на нейно място и да видиш къде ще те отведе това.

* * *

Ники се наслаждаваше на разглезващата топлина на ухаещата на лавандула вода, докато чакаше аудио уредбата да зареди следващото парче — „Повече никаква драма“ на Мери Джей Блайдж. Първоначално й пригласяше с цяло гърло, но после се превърна в публика от един човек, който получи послание от кралицата на хип-хопа. Не се предавай, прекрати и болката, и играта. Ники беше слушала тази песен много пъти, но също както записа на телефонния секретар, увековечил убийството на майка й, този път я чу по нов начин. Особено частта, която говореше за това, че човек не знае къде свършва една история, а само къде започва.

Седнала с кръстосани крака на дивана с чаша горещ чай от лайка в ръка и с коса, която мокреше хавлията на рамената й, Ники проследи живота на майка си, навлязъл в нейния собствен. Опита се да не мисли за вредите, които беше нанесла скритата страна на Синтия Хийт. Разбира се, отсъствията й я бяха карали да жадува за нея и да се бои, но по-голямо влияние й бяха оказали чертите, които беше наследила и усвоила от нея и така елегантно бе пренесла в собствения си живот, използвайки ги избирателно — предпазливост, потайност, изолация. Ако го позволеше, това щеше да се превърне в история без край. Психоаналитикът й напомни, че майка й е мъртва, но Ники знаеше, че все още я носи в сърцето си, че историята й щеше да живее чрез нея и това никога няма да се промени.

Хийт обаче търсеше началото на една история. Онази, която се беше закачила към всичките прекрасни неща, получени от майка й и която надделяваше над останалото. Или поне щеше да надделее, ако Ники не избереше да не се впуска в драми.