Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 71

— Много смешно, няма що — промърмори Шеймъс. — Да не мислиш, че е за мен? Гърлото на горкия Рики така е пресъхнало, та си казах, че няма да е зле, ако му дам малко от лекарството на ирландците от Галоуей, както самите те го наричат. Нищо лошо няма да му стане от една глътка „Джеймсън“, заедно с чаша топло мляко със захар.

Не повярвах на ушите си.

— Ти да не си паднал по стъпалата на олтара? — викнах му, като изтръгнах бутилката от лапите му. — Твоята „малка“ доза от лекарството от Галоуей може да ни отведе в семейния съд. Не мога да повярвам, че наистина се налага да го изрека гласно: Не давай никакво уиски на децата!

— Е, добре де — въздъхна Шеймъс с наранено достойнство, преди да грабне палтото си. — Продължавай по твоя глупав начин. Кажи на Рики, че Шеймъс си тръгва.

Неохотно реших, че ще е по-добре и аз да не пия от уискито, а да го прибера в шкафа. После пак проверих по телефона как се справят детективите ми на летище „Кенеди“. Разбрах, че стюардесата от „Ер Франс“ вече проверила албумите на „Делта Еърлайнс“ и на ирландската авиокомпания „Еър Лингус“, но още не е разпознала убиеца.

Само от „Бритиш Еъруейс“ още се бавели. Всъщност приготвили албума със снимките на пилотите си, но изчаквали, тъй като последната дума за разрешението принадлежала на техния главен изпълнителен директор, който бил на почивка някъде в Италианските Алпи.

— Да, разбира се — промърморих аз. — Всички днес предпочитат италианските курорти. Или най-малкото Сейнт Мориц. Кажете му, че когато падне следващата жертва, ще изпратим снимките от местопрестъплението в кабинета му, за да им се наслаждава със сутрешното си еспресо.

След като затворих телефона, взех важното решение да остана да спя у дома. Отидох в банята за един бърз, но освежаващ душ. Ала като дръпнах завесата, едва не се сгромолясах от удивление.

Моята петгодишна Шона спеше във ваната.

— Какво правиш тук, маргаритке? — попитах я, като я вдигнах. — Откога възглавниците са станали играчки за вана?

— Просто не исках да ти създавам повече мъки с чистенето, тате — изрече прегракнало Шона.

Трепереше, докато я отнасях в леглото й. Взирайки се в нея, си зададох въпроса, който не спираше да ме преследва през последната година. Какво би сторила Мейв? Грабнах фенерчето от килера, върнах се в стаята на Шона и зачетох шепнешком приказки от любимите й книжки за Магическото дърво, докато тя не се унесе в сън.

— Как се справям, Мейв? — попитах, като излязох в коридора. — И не се притеснявай. Разрешавам ти да ме излъжеш.

47.

След душа заварих Мери Катрин в кухнята да изважда чаршафите от сушилнята.

— За бога, един през нощта е.

— Това трябва да се свърши — отвърна ми тя, като се опита да звучи храбро, както обикновено, но умората издайнически прозираше.

Пристъпих напред, за да й помогна при сгъването, а тя занарежда:

— Засега състоянието на всички е стабилно. Слава богу, повръщането като че ли спря, но още не са излекувани напълно. Според мен утре сутринта ще ни свършат хартиените кърпички.

— Ще купим — обещах й аз. На сутринта щях да изпратя Шеймъс до Джърси, в нашия филиал на веригата за продажби на едро „Костко“, за да напълни микробуса. Господи, колко ще му хареса на нашия портиер, като го види.