Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 69
Джеймс Паттерсон
Досега успявах някак си да се сдържам, но това вече ми дойде в повече. Този самодоволен боклук явно успя да изчерпи търпението ми. И преди да успея да се спра, се поддадох на необуздания си гняв.
MIKE10: В такъв случай, вместо да излезе напечатан на първа страница, твоят манифест на глупостта отива в папката ми за текущи разследвания. Разбра ли ме, шибан сбърканяк?
TEECH1: Току-що пожертва живота на още един гражданин, ченге. Ако това послание не бъде публикувано, ще убивам по двама души на ден. Нямаш дори най-бегла представа с кого си имаш работа. Моето послание ще стигне до света, ако ще и да бъде написано с твоята кръв. TTYL. YFA!
Останах скован, вперил поглед в екрана. Знаех вече, че TTYL означаваше
И тогава загрях.
Извърнах се назад и се взрях в мишената, изрисувана върху физиономията на Учителя на снимката на стената, като си представих как пръстът ми натиска спусъка.
Трета част
Житейски уроци
45.
Седнал в полумрака на тихата всекидневна на апартамента си, Учителя захвърли смартфона „Трео“ на дивана и допи остатъка от френското вино „Дома Гасак“ в чашата си.
Усмихна се, когато в стомаха му се възпламени сладостен огън. Включи телевизора и се зае да преглежда каналите. Не само местният тв канал „Ню Йорк 1“, но и всички национални телевизионни мрежи отразяваха стрелбите в хотела и в метрото.
Хората на улицата изглеждаха сериозни, мрачни, личеше си, че са изпаднали в параноя. „Господи, колко е забавно“, помисли си той. Толкова опияняващо беше да ги подлудява, повече от наркотик. Избухна в смях, когато започна интервюто с едно загрижено ченге. Дали не беше самият MIKE10? Задникът, който току-що толкова несръчно се опита да го накара да се откаже от мисията си?
Обзе го такова небивало веселие, че скръсти ръце и от очите му рукнаха сълзи от смях.
— По-хубаво е от „Дисниленд“ на Четвърти юли — сподели той с телевизионния екран, докато изтриваше една радостна сълза.
Изключи телевизора с дистанционното и отпусна облегалката на фотьойла назад, замислен за французойката, която беше убил. Никога не бе срещал по-привлекателна жена. От пищните й форми и гъвкавите движения лъхаше истинска изтънченост. Тя действително бе способна да оживи всяко помещение само с появата си. Невероятният й чар оказваше убийствено влияние на мъжете.
А сега бе мъртва. Като мумия. Опустяла като повърхността на Луната. Изчезнала завинаги. Амин.
Беше постъпил дяволски справедливо… Тя си го заслужаваше, както и всички останали, които си въобразяваха, че могат да преуспяват в този живот единствено благодарение на красотата или на банковите си сметки. Гордостта понякога убива. В случая стана с дръпването на спусъка.
Учителя затвори очи и си спомни последните изречения, които полицаят му написа. Нарече го „шибан сбърканяк“. Не беше ли твърде грубо?
В края на краищата дори и един шибан сбърканяк може да раздава мъст и правосъдие, при това светкавично бързо, окончателно и докрай.