Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 73

„Светът навън е опасен — каза си, докато се спускаше забързано по стъпалата към улицата. — Никога не се знае на кого ще налетиш“.

49.

Пиер Лаго, известен моден фотограф, преливаше от радост, докато слизаше по задните стъпала на агенцията „Уест Сайд Моделс“.

Чувстваше се извисен. Сякаш бе зареден с MDMA, повече известен като „Екстази“. Искаше му се да полети…

„Почти несправедливо е, че животът ми се подреди толкова добре“, замисли се той. Само на двадесет и седем години, а вече бе толкова богат… Красив хетеросексуален французин. И много, много талантлив в правенето на снимки на модели. Най-трудното в живота му сега остана само едно: да се събужда сутрин. При тази мисъл той се усмихна.

Всички от света на висшата мода повтаряха, че наистина имал набито око. А тяхното мнение действително си струваше. Въпреки младостта му, за него говореха като за феномен. Споменаваха го редом с имената на такива знаменити майстори на художествената фотография като Ритс, Нютън, Мейпълторп. Талантът му наистина впечатляваше.

А най-доброто бяха купоните. Вечерта, като приказен сън, едва започваше, а още колко много неща го очакваха! Все едно виждаше пред себе си да се реят необятни простори — като дългите елегантни редици от дизайнерски костюми в гардероба му с размери на физкултурен салон. Той се помещаваше в галерията му на последния етаж на една сграда на Брум стрийт.

Целият свят сякаш се въртеше около него. Всички го обичаха.

Излезе на улицата. Нощта едва бе напъпила — точно както предпочиташе партньорките си. Като онази блондинка, току-що навършила пълнолетие, която преди малко „срещна случайно“ на задното стълбище. Готов бе да се влюби в нея, само дето не можа да си спомни името й.

— Пиер? — извика кокетно тя.

Той леко извърна брадясалото си лице в посоката, от която долетя гласът. Това бе тя — неговата най-нова безименна любима, изящна като статуетка. Застанала съвсем наблизо на противопожарната стълба, малко над него. Или всъщност бе летящ ангел? Трудно бе да се прецени, толкова беше въодушевен и омаян.

— Дръж!

Нещо се понесе във въздуха към него, нещо черно и прозирно, за да кацне в разперените му длани — топла, съвсем тънка материя, толкова лека, че можеше да се усъмни дали я държи в ръцете си. Перце от нечии ангелски криле? Не, беше нещо още по-добро. Прашки. Какъв чудесен подарък, съвсем в духа на истинското американско парти! Виж как се влудяват тези момичета…

Изпрати й въздушна целувка, измъкна копринената си носна кърпа от предното джобче на спортния си костюм от Ив Сен Лоран и на нейно място напъха прашките. После продължи надолу по пътя си до Десето авеню, за да вземе такси за предстоящото парти.

Стигна едва до средата на източната страна на сградата, когато забеляза някакъв самотен мъж, изправен на тротоара до прелеза на надземната железница.

„Още един гуляйджия, излязъл като мен на свеж въздух“, беше първата мисъл на Пиер. Но в следващата секунда го порази крайно сериозното лице на непознатия.

Взря се в него най-невъзмутимо. Винаги се стремеше да издирва оригинални физиономии, които ще изглеждат добре на фотографиите му. Набитото му око вечно беше нащрек. Вероятно това бе причината да се сдобие с безсмъртна слава. А тази фигура тук… Забеляза нещо трагично в начина, по който се извисяваше на фона на тъмната, напълно безлюдна улица. Толкова подходящ модел за страхотния художник Едуард Хопър.