Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 67

— Стига, Майк. Дойдох, за да… Даже не се опитвам да се извинявам, защото знам, че няма да помогне.

Имаше право. Тъкмо се канех да й го кажа. Но наистина изглеждаше искрена. Забелязах също, че бе изоставила обичайната си бойна униформа на отракана успяла дама и сега носеше само светли летни дрехи. В тях изглеждаше по-смекчена, по-женствена — наистина доста хубава.

— Само защото не те вкарах в ареста, не означава, че всичко е приключило. Отделът ни ще се занимае с редакторите ти.

— Те си го заслужават. Не само че ги обвинявам, но и съзнавам колко лошо постъпих. Беше просто заради… — Влезе в стаята, като затвори вратата зад себе си. В топлия неподвижен въздух долових уханието на парфюма й. — Тази работа ме подлудява — промълви тя. — Конкуренцията е невероятна. Това ме превърна в чудовище. Направо се скапвам, като се замисля за това, което сторих.

Пристъпи по-навътре. Ясно беше, че търси утеха. Признавам, че се изкушавах да я прегърна и да я оставя да притисне лице към гърдите ми.

Но не беше трудно да надвия това изкушение.

— Професията ми също не ме прави добро момче, Кати — казах й аз. — Но трябва да знаеш къде да теглиш чертата, иначе ще нагазиш в калта. Лично аз, ако някой ден престана да забелязвам тази черта, в същия този ден ще си върна полицейската значка.

Тонът ми не прозвуча по-подканващо от думите ми. Кати се спря.

— Предлагам ти нещо като маслинова клонка на помирението — промълви. Извади някакъв плик от чантата си, остави го върху масата и се запъти към вратата. — Можеш да продължиш да ме мразиш, Майк. Но искам само да знаеш, че наистина не съм такава. Не съм.

След което си тръгна.

Разбира се, че не беше такава. Поне не и до следващия път, когато може да спечели нещо от поредната инсинуация.

Вътре в плика намерих копие на писмото на Учителя до нея.

А най-отдолу той бе написал TEECH1 — потребителското си име или по-скоро прякор, на който може да бъде намерен в чатрума на портала „Яху“.

Стиснах зъби и мислено нарекох Кати Калвин „кучка“, задето не ми го беше дала досега. Предложение за мир ли? Друг път! После седнах на бюрото и се опитах да реша какво да направя с това.

Да се проследи следата беше трудно и сложно. За да принудя интернет компанията да ми сътрудничи, трябваше първо да получа съдийска заповед, а след това можеше да се окаже, че съобщенията до този адрес идват от някоя обществена библиотека или колеж.

Припомних си, че нямаме никакво време за губене, и реших да рискувам с изстрел напосоки. Бързо си създадох свое потребителско име — MIKE10, в чатрума на „Яху“.

След което можех да изпратя първото си съобщение до Учителя.

MIKE10: Получих манифеста за твоята мисия.

Това, което се случи след малко, направо ме изуми. Съвсем неочаквано за мен се появи отговорът.

TEECH1: И какво си мислиш?

Беше той!

MIKE10: Много интересно. Може ли да се срещнем?

TEECH1: Ченге си, нали?

В първия миг се замислих дали да го излъжа, но после се отказах. Нямаше полза да се отнасям с този тип като с глупак.

MIKE10: Да. Аз съм детектив към нюйоркската полиция.

TEECH1: Нямах намерение да убивам онези полицаи. Харесвам полицаите. Те са сред малцината в този сбъркан свят, които действително вярват в доброто и злото. Но трябваше да избягам. Това, с което съм се заел, е по-голямо, по-важно от живота на двама добри полицаи.