Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 66

Обърнах се към моя екип.

— Сега тук сме само полицаи, така че може би ще успеем да свършим нещо — казах им аз и продължих с разпределянето на конкретните задачи.

Не бях свикнал да ръководя екип и се чувствах странно, но колегите ми бяха решени да се справят. И действително се получаваше — хората правеха това, което исках от тях. Реших, че не е зле да изпробвам това и у дома.

Изпратих детективите от Деветнадесети участък отново да проверят всичко в магазина на Ралф Лорън и в „Клуб 21“, да обходят служителите със снимките в ръце, за да ги разпитат дали са го виждали, включително и тези, които не са били там в деня на убийството. Може би Учителя се е появявал там и преди, така че някой евентуално би могъл да направи връзка между лицето от фотографията и името му.

Но те се върнаха без никакви резултати. И в магазина, и в „Клуб 21“ било пълно с недоволни служители и ядосани клиенти. Но не открили някой, който да отговаря на описанието на стрелеца.

Междувременно проверих докъде са стигнали експертите по балистика в анализа на куршумите, които бяха убили полицай Тоня Грифит.

— Скоро ще приключим — увери ме шефът на експертите Тери Милър. — Анализът на куршумите от двадесет и втори калибър напредва, но още изследваме петте нареза. Доказано е, че е стреляно е лявата ръка. Маркировката им съвпада с тази на куршумите, с които е бил убит салонният управител на „Клуб 21“. Вече мога и насън да ги разпозная.

Това беше важно доказателство в наша полза. В мига, в който ще арестуваме този тип, ще бъдем готови да го предадем на съда, защото разполагаме с улика.

По време на паузите, когато нищо спешно не ме притискаше, аз препрочитах манифеста, който Кати Калвин ми беше дала. Наказанието за недостойните вече ще е само едно: смърт? Реших, че не му достигат граматически знания. Този тип се величаеше като учител, но всъщност приличаше на фанатик от ку-клукс-клан.

Какво точно го вбесяваше? Това, че някои имаха повече пари от него ли? Не, не беше това, реших аз. Той не избираше жертвите си случайно. Сигурно е имал някакви контакти с тях преди, за да е бил толкова разгневен. А и би трябвало да разполага със свои пари.

Прекарах доста време в анализ на цялостната картина. Той определено не правеше впечатление на психично неуравновесен тип, саможивец или ненормален. Не приличаше на по-известните серийни убийци: като сина на Сам (Дейвид Берковиц), стрелците в гимназията „Кълъмбайн“ или във Вирджинския технически университет. Усмихваше се и изглеждаше уверен, дори всъщност правеше впечатление на привлекателен мъж.

Загледах се в сянката си, която сега, в пет следобед, много се беше удължила.

Какво, по дяволите, бе замислил този тип?

43.

Към шест следобед останах сам в кабинета пред наскоро инсталирания компютър. Всички детективи бяха навън по задачи. Чух почукване на вратата.

Дяволите да ме вземат, ако отвън не стоеше Кати Калвин, нервно кършеща ръце…

Така и се оказа.

— Изисква се доста следователско умение, за да ме откриеш чак тук — признах й аз. — Впечатлен съм.