Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 64

Потиснах гнева си, за да се сдобия с още сведения.

— Кажи ми защо — наблегнах аз. Вече знаех какво, кога и къде.

— Бутнал момичето под влака на метрото и убил продавача в магазина на Ралф Лорън, както и салонния управител, понеже — цитирам: „Реших да науча тези самодоволни тъпаци на малко маниери“. Добави още, че редовните, достойните хора нямало защо да се тревожат, но ако си задник, дните ти са преброени.

— За коя се мислиш, по дяволите, че да криеш това от нюйоркската полиция? Не може да си чак толкова глупава.

— Успокой се, Майк. Моите редактори цял ден се съвещават, за да решат дали трябва да информираме теб и колегите ти. Последното, което чух, беше, че са склонни да разкрият всичко. А ето и това, за подслаждане на сделката. — Взе от бюрото си един лист с напечатан текст върху него, за да ми го връчи. — Това е неговият „манифест на мисията“, както той го нарича. Иска да го публикуваме.

С яростен замах изтръгнах листа от ръката й.

41.

ПРОБЛЕМЪТ

Някои биха казали, че проблемът днес е в материализма. Не съм съгласен. По принцип няма нищо лошо в това да имаш пари или да си красив, или да цениш красотата.

Лошо е обаче, когато пародираш с притежанията си, с богатството си, с красотата си.

Това е болестта.

Обичам нашето общество, нашата страна. Никога досега в историята на човечеството не е имало нация, така посветена на свободата на човека. Но човешката свобода изисква достойнство: уважение към самия теб и към тези около теб.

В този смисъл ние много се отклонихме от курса, при това именно в най-възмутителната посока. Повечето от нас дълбоко в себе си признават, че поведението ни е лошо. Но тъй като рядко се стига до сериозни последствия, ние продължаваме да се придържаме към ежедневните постъпки, колкото и да са позорни и непочтителни.

Ето защо реших да се заема с предоставянето на правилната мотивация.

Наказанието за недостойните вече ще е само едно: смърт.

Аз мога да съм всеки. Този до теб в метрото, докато си включваш айпода. Или онзи зад теб в ресторанта, докато изваждаш мобилния си телефон от джоба си.

Помисли си два пъти, преди да решиш да се замесиш в нещо, за което знаеш, че не бива да правиш.

Ще те следя.

С най-добри пожелания.

Учителя

Прочетох го три пъти, преди да й го върна.

Беше ми необходима само секунда, за да реша какъв да бъде следващият ми ход — да разтърся Кати Калвин така, че да ме запомни за цял живот. Откопчах белезниците от колана си и извих ръцете й на гърба.

— Какво правиш? — изкрещя тя, изпаднала в паника.

— Точно това, което си мислиш — обясних й. — В участъка ще ти прочетат правата.

Тя продължи да пищи в знак на протест. Докато поставях втората гривна от белезниците около другата й тънка китка, по коридора й се притекоха на помощ цяла тълпа от мъже на средна възраст с навити ръкави и вратовръзки.

— Аз съм главен редактор за този град — заговори един от тях. — По дяволите, какво става тук?

— Аз пък съм полицай от този град — обясних му. — Арестувам тази личност за възпрепятстване на правосъдието.