Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 60

Показах им снимката на стрелеца от охранителните камери. Една от стюардесите — Габриел Моншкур, се взря в нея, очите й се разшириха, след което започна да нарежда нещо в продължение на цяла минута без прекъсване. След като я помолих да го повтори по-бавно, успях да сглобя частите от това, което обясни.

Според нея тя вече бе виждала някъде този стрелец! Не беше стопроцентово сигурна, но може би се е случило на едно празненство, организирано преди година от „Бритиш Еъруейс“ в Амстердам — където се събрали много пилоти от дузина различни авиокомпании.

Още един голям пробив! Пилот! И още една връзка, за която се бях досетил от самото начало — всъщност никога не се бях съмнявал. Е, може би само за секунда. Какво ще кажете за това? Моята дипломация и несръчните ми опити да проговоря на френски се бяха отплатили щедро. Да живее „Риджис“!

Най-после разполагахме със солидна следа, за да започнем издирване.

Излязох с мобилния телефон в коридора и позвъних на шефа Макгинис, за да му докладвам за пробива.

— Добре свършена работа, Майк! — облекчено въздъхна той, с което съвсем ме шашна. А от това, което последва, направо зяпнах от изненада — предоставяше ми кабинет в Полицейската академия на Двадесета улица, заедно с десетима детективи, които да работят върху откритите от мен следи.

Докато пътувах към новите си покои, не преставах да се удивлявам мислено. Бях смаян от рязката промяна в отношението на шефа към мен.

38.

Понесъл няколко пазарски кесии, Учителя бе принуден да затвори с крак зад себе си вратата на апартамента в Хелс Китчън. Остави покупките върху кухненския плот, захвърли пистолетите си върху хладилника и без никакво размотаване си пристегна кухненската престилка. Умираше от глад, точно както след вчерашната работа.

Както всеки следобед, и днес фермерите предлагаха доста оскъден избор от продукцията си на пазара в северния край на Юниън Скуеър Парк, но той успя да намери малко прясна белгийска цикория и манатарки. Искаше да добави гъбите като гарнитура към крехкото телешко бонфиле, което бе открил в магазина на Балдучи на Осмо авеню.

За чревоугодник като него пазаруването беше цял празник.

Ала след като начука стека, не устоя на изкушението набързо да погледне новините. Изми си ръцете, отиде във всекидневната и включи телевизора. Първо показаха кръжащия над сградите хеликоптер и милион ченгета долу по улиците. Около тях гърчаха репортери, които интервюираха подплашените тълпи насред улицата.

Учителя поклати глава и пое дълбоко дъх, докато си припомняше престрелката с полицаите. Дори и стрелец като него — с такъв тренинг и безпогрешни инстинкти — лесно би могъл да загине там, на място. Това беше поредният знак, че нещата, които върши, са правилни. Кръщението му с огън го бе направило още по-страстен, още по-отдаден на делото.