Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 59
Джеймс Паттерсон
— Къде е рецепционистката? — попитах. — Трябва да говоря с нея.
Младата жена се казваше Анджи Хамилтън — ниска привлекателна брюнетка, около двадесет и пет годишна. Изглеждаше още разстроена, когато Бет я доведе при мен.
— Здравей, Анджи — подех. — Аз съм детектив Бенет. Наясно съм, че точно сега ти е много трудно, но трябва да знаем всичко, което можеш да ни кажеш за този, който е убил госпожица Брусар. Разговаряла си с него, нали?
— Той ме попита дали Мартин Брусар е напуснала хотела — започна Анджи Хамилтън. — Каза ми още, че наскоро се запознали и че той й донесъл цветя, защото… защото… — Заплака. Бет я прегърна, прошепна й нещо успокояващо и извади книжна кърпичка от джоба си. Анджи изтри сълзите си, но продължи да заеква. — Т-той каза, че никога нямало да си прости, ако не й обясни какво изпитвал към нея. Помислих си, че е много романтично.
Още една важна следа, казах си, като се спогледахме с Бет. Тя ми кимна разбиращо. Стрелецът е попитал именно за стюардесата Мартин Брусар.
Още един пробив, който ни насочваше в определена посока.
— Как се държеше той, Анджи? Изглеждаше ли нервен? Или нахален?
— Не беше нахален — поклати глава рецепционистката. — Леко изнервен, но беше сладък… Наистина очарователен. Тъкмо това прави всичко толкова ужасно. Казах му да я изчака на дивана, за да не я изпусне, когато излезе от асансьора.
Този път се присъединих към Бет, като и аз прегърнах рецепционистката през рамото.
— Ти не си направила нищо лошо, Анджи — уверих я. — Само си се държала любезно. Единственият грешник е този луд, който броди наоколо и избива невинни хора.
37.
Полицаите, пристигнали първи в хотела, бяха отвели колежките на жертвата в участъка Манхатън-север. Стюардесите от „Ер Франс“ бяха изпаднали в истерия. Толкова бяха изплашени, че първите детективи, които ги разпитали, не успели да изкопчат от тях нищо, освен несвързани брътвежи на френски. Като типични полицаи, познанията им по този език започваха и свършваха с
За щастие аз не бях типичен полицай.
—
Това последното би трябвало да им подскаже, че се нуждая от помощта им, за да намерим убиеца. Или поне си
Но каквото и да казах, тези великолепни млади жени скочиха възбудено и се притиснаха към мен. Никога не ми се бе случвало да се озова в прегръдка с четири руси французойки, приличащи на супермодели. Някак си успях да им устоя, може би защото си мислех само за нашия декан в колежа „Риджис“, който настояваше да уча испански, защото било по-практично.