Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 58

Хората определено изглеждаха изплашени. И защо да не бъдат? Дори по стандартите на Ню Йорк броят на труповете будеше тревога.

Намерих детектив Бет Питърс вътре, до рецепцията. И сега ми се стори привлекателна, но този път изглеждаше унила.

Поведе ме през облицованото с бял мрамор фоайе към асансьорите. Тялото беше покрито с чаршаф. Наведох се и го издърпах.

Лежащата на пода жена още беше красива, с пищна грива от руса коса, разпиляна около главата й. Само малките чернеещи се отвори от раните по лицето и гърдите, както и локвата лепкава кръв по пода около нея, показваха какво се е случило.

Вгледах се в букета, захвърлен върху гърдите й. Изпопадалите по мрамора наоколо цветчета придаваха на мястото вид на жертвен олтар.

Като изскачащо на компютърния екран съобщение в паметта ми изплуваха редовете, оставени от убиеца в „Клуб 21“:

Твоята кръв е моята боя.

Твоята плът е моята глина.

— Нещо хрумва ли ти от всичко това, Майк? — попита ме Бет. — Защото на мен нищо не ми говори.

Върнах чаршафа на мястото му.

— Сигурен съм, че иска да ни каже: „Хванете ме, ако можете“.

36.

— Името й е Мартин Брусар — осведоми ме Бет Питърс, когато се върнахме при рецепцията. — Стюардеса от „Ер Франс“. Днес, в два часа следобед, трябвало да лети до Париж. Тази сутрин, към единадесет, висок чернокос мъж влязъл в хотела с букет цветя. Рецепционистката му обяснила, че може да я изчака на дивана пред асансьора. Когато Мартин излязла, той стрелял в нея от упор, пистолетът му бил скрит в розите. Веднъж в главата и два пъти в гърдите.

Позволих си само една дълга, уморена въздишка.

— Но има и добри новини — продължи Бет. — Ела с мен.

Поведе ме към просторния кабинет зад рецепцията. Представи ме на шефа на охраната на хотела — белокос мъж, бивш агент от ФБР, чието име беше Брайън Нейврил. Изглеждаше доста нервен, докато стискаше ръката ми. След това, което току-що се бе случило, мисля, че се опасяваше да не се окаже и бивш шеф на охраната на хотела.

— Мисля, че намерих нещо, което може да ви бъде полезно — каза ми той, като махна към бюрото си. — Или поне се надявам.

Показа ни на лаптопа си видеозаписи от различните охранителни камери, като бързо кликна върху сцената до рецепцията. Щом се появи първият кадър, той увеличи мащаба на изображението и кликна върху бутона за пауза.

Очерта се сравнително ясен образ на мъж със слънчеви очила и скъпо кожено яке. Държеше букет от рози и се усмихваше, докато разговаряше с рецепционистката.

Двамата с Бет се спогледахме зарадвано. Ето че разполагахме със солидна следа! Заради черните очила изображението не беше от най-добрите, но не беше и от най-лошите. Шефът на охраната на хотела вече бе отпечатал на принтера снимките, струпани върху бюрото и готови за разпространение.