Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 49

Пол Ханбъри заговори отново:

— Серийните убийци често планират престъпленията си с години, детектив. Това ги утешава, когато ги пренебрегват или се чувстват наранени. Валидно е старото правило: „Един ден ще се върна и тогава ще се сдобия с уважението, което заслужавам“. Натрупването на огорчения може да доведе до изненадващи резултати.

— Да, разбира се — съгласих се аз и погледнах към Макгинис. — Все пак не съм напълно убеден, че той с обикновения тип сериен убиец. Не трябваше ли вече да се е свързал с медиите?

— Искаш да кажеш, че той само се преструва на откачен? — попита ме Бет.

— Ако само се прави — присъедини се към разговора детектив Лейвъри от другата страна на масата, — аз пръв ще го номинирам за наградите „Оскар“.

— Искам да подчертая — продължих, — че ако този тип действа по програма, това може би ще ни насочи към нещо. Иначе каква алтернатива ни остава? Просто да покрием Манхатън с безброй полицаи и да стискаме палци някой да се случи наблизо, когато той отново реши да действа?

Тогава Макгинис скочи от стола си и ме изгледа кръвнишки.

— Точно това ще направим, Бенет. Нарича се активно контролиране на обстановката с цел престъпниците да бъдат провокирани към действия. Моля, обяснете плана си, агент Лемб.

Седнах на стола си. Агентът от ФБР препоръча подсилване на патрулирането и особено разполагането на екипи от антитерористичния отряд край най-скъпите зони в града — като Рокфелер Сентър, Харвард Клъб, Ню Йорк Атлетик Клъб, Линкълн Сентър, Карнеги Хол и „Тифани“.

„Тифани“, повторих си аз. Нима бе необходима още охрана на суперлуксозния бижутериен магазин? Ами какво да кажем за Музея на модерното изкуство и за половината ресторанти, изброени в ресторантьорската класация на Зъгат? Та това е центърът на Ню Йорк, за бога. Невъзможно е да се намерят достатъчно полицаи, които да се прикриват като портиери на всеки първокласен обект.

— И ми позволете накрая да ви напомня, че всичко казано тук представлява поверителна информация — завърши срещата Макгинис.

Сърдитият му поглед пак се прикова върху лицето ми и остана задълго там.

Аз присвих очи, като отново се замислих как да се защитя, но се отказах. Вместо това си взех още една чаша кафе, отпих гореща глътка, която едва не ми заседна, след което се зазяпах навън през прозореца. От заседателната зала се откриваше спираща дъха гледка към Бруклинския мост.

Може пък убиецът да ми направи лична услуга и да се измете в някой друг район, за да избива и тероризира тамошното население.

30.

Големите слънчеви очила „Дизел“ закриваха добре очите му, но въпреки това Учителя примигна на ярката светлина, която го връхлетя след завоя на ъгъла на Осмо авеню и Четиридесет и втора улица.

Отново се бе преобразил като хамелеон: с кожено яке на Пиеро Тучи, пъстра тениска, джинси „Морфин Дженерейшън“ и боти от „Дучезе“. Привидно изглеждаше небрежно облечен, но хората с набито око за модата веднага щяха да оценят, че облеклото му струва повече от месечните възнаграждения на много от тях. Не беше обръснат и наболата брада му придаваше вид на филмова или рок звезда.