Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 47
Джеймс Паттерсон
Отново посегнах към запаса си с извинения. Притежавах ги в достатъчно количество. Търпеливо й обясних, че децата изглеждаха добре, когато ги изпратих на училище… Ала смразяващата тирада на директорката спря думите ми като стоманена стена. Отново се почувствах като петокласник.
— Да, сестро. Няма да се повтори — смънках аз.
Не бях отминал повече от три преки в южна посока, когато мобилният ми телефон отново зазвъня. Този път ме търсеше шефът на детективите Макгинис.
Защо изобщо мъкнех този телефон, запитах се, докато го поднасях към ухото си в очакване на следващата гневна тирада. Е, не останах разочарован.
— Слушай, Бенет, току-що се чух с Дейли — загърмя Макгинис. — Да не би да се опитваш да ги накараш да ме уволнят? Вместо да си гукаш влюбено с репортерките от „Ню Йорк Таймс“, защо не ни направиш услуга, като се занимаваш само с това, за което ти се плаща? И по-точно, да откриеш къде се спотайва този „вихрещ“ се убиец! Дрънканиците ти по случая вече ме изкарват от кожата. Както и начинът, по който се справяш с тази катастрофа, господин експерт. Вече започвам да разбирам защо хората бяха толкова разтревожени от урагана „Катрина“.
Това преля чашата — достатъчно. Двете капитулации изчерпаха лимита ми за тази сутрин. Освен това ми дойде до гуша да слушам обиди срещу наистина самопожертвователните професионалисти, с които бях работил в Отряда за бързо реагиране при катастрофи. Случвало ли му се е на Макгинис да се озове пръв при самолетна катастрофа? Работил ли е в полева морга? Сблъсквал ли се е с човешкото нещастие в масов мащаб ден след ден?
Извих рязко волана пред един автобус и спрях насред Пето авеню. Задръстването след мен сигурно стигаше чак до Харлем, но не ми пукаше.
— Хей, шефе, ти ми подсказа една идея — закрещях му аз. — Отсега нататък официално сменям името си на Майк Бенет Дрънкалото. Ако не ти харесва и ако искаш оставката ми, веднага ще я получиш. Или може би ще стигнеш по-далеч и ще ме обвиниш в нарушение на правилата? В любовно гукане първа степен?
Последва още една леденостудена пауза, преди Макгинис да изрече:
— Не ме изкушавай, Бенет. — След което прекъсна връзката.
Изчаках за секунда със зачервено лице, докато сърцето ми биеше до пръсване. Да ме ругае по телефона беше едно, но да намеква, че застрашавам разследването заради някаква репортерка, беше наистина удар под кръста.
