Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 34

— После ще ми бъдеш благодарна — промърмори тя, като понесе бясно съпротивляващото се животно към умивалника в кухнята.

19.

— Сигурно си полицай, защото не ми приличаш на клиент — подвикна ми млада жена, когато излизах от магазина на Ралф Лорън.

Дяволите да ме вземат, ако това не беше Кати Калвин — нахаканата полицейска репортерка от „Ню Йорк Таймс“, която винаги ми действаше като трън в задника.

Точно сега най-малкото, което желаех, беше да говоря с нея. Не ми стигаха всички проблеми, пред които бях изправен, ами и още ме беше яд на Калвин заради нежеланието й да ми помогне при обсадата на катедралата „Сейнт Патрик“.

Но надянах усмивка на лицето си и се приближих към полицейската барикада, зад която тя ме чакаше. Трябва да внимаваме с враговете, които не можем да убием, а измамата е изкуството на войната, припомних си. Бях благодарен на бога за класическото обучение, което получих в йезуитския колеж „Риджис“. Беше ми нужно всичко, научено от Макиавели и Сун Дзъ, за да оцелея от срещата с тази дама.

— Защо всеки път, като се срещнем, това се случва през полицейските прегради и отцепващата лента около местопрестъплението? — заговори ме тя със сияеща усмивка.

— Предполагам, че за да си добре със съседа, ти трябва висока ограда, Кати — осведомих я. — С радост бих си побъбрил с теб, но наистина съм зает.

— О, я стига, Майк. Какво ще кажеш поне за едно бързо изявление? — предложи ми тя, като включи на запис цифровия си диктофон. И се втренчи настоятелно в мен. За пръв път забелязах, че очите й са зелени — с удивително наситен цвят, при това игриви. И ухаеше добре. Какво ми каза току-що? О, да, искаше изявление.

Доколкото можах, се придържах към благоразумната линия на поведение да говоря съвсем сдържано и лаконично. Застрелян е един продавач, споделих с нея, и няма да съобщим името му, преди да бъде идентифициран от близките му.

— О, детектив Бенет, както винаги, е истински извор на информация. А какво ще кажеш за стрелбата в „Клуб 21“? Свързана ли е с това тук?

— На този етап не можем да кажем нищо сигурно.

— Какво означава това всъщност? Шефът ти Макгинис не ти позволява да се изявиш?

— Само между нас? — попитах я.

— Разбира се — кимна Кати и изключи диктофона си, щом се наведох към нея.

— Без коментар — прошепнах в ухото й.

Когато отново включи диктофона си на запис, изумрудените й очи вече не изглеждаха толкова игриви.

— Тогава да си поговорим за случилото се снощи в Харлем — внезапно превключи тя. — Според свидетелите, един полицейски снайперист е застрелял невъоръжен мъж. А ти си бил съвсем близо до жертвата. Какво видя?

Бях привикнал с агресивни репортери, но сега се питах къде бях дянал лютивия си спрей.

— Кати, много бих искал да се разтоваря от това преживяване, особено с теб — уверих я. — Но както виждаш, точно сега съм в разгара на друго разследване, така че ще те помоля да ме извиниш.