Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 32

Мъж от бялата раса, с тъмна коса и доста висок — съвпадаше с описанието на заподозрения от метрото.

— Каза ли нещо? — попитах.

Патрик Кардоне затвори очи и кимна.

— Ти си свидетел на исторически момент. Завиждам ти.

Отново ме обзе безпокойство, че си имаме работа с маниак, при това умен.

Изправих се, за да си вървя, и потупах мъжа по гърба.

— Справи се много добре, Патрик. Не се шегувам — това бе най-добрият начин да помогнеш на Кайл. Ще заловим този тип. Оставям тук, до теб, визитната си картичка. Ако си спомниш нещо друго, веднага ми се обади, независимо по кое време на денонощието.

Отново му благодарих и слязох на улицата, с вече вдигната капачка на мобилния си телефон.

— Шефе, току-що се сдобих с описание на стрелеца от магазина на Ралф Лорън — докладвах, когато отсреща се обади Макгинис. — Физическите белези са същите като на онзи от метрото, само че този път е носел оранжева фланелка с надписа на „Метс“.

— Оранжева… какво? — запени се Макгинис. — Преди малко говорих с нашите хора в „Клуб 21“. Казаха, че стрелецът бил облечен като куриер на велосипед и наистина карал бегач с десет скорости. Но иначе и той приличал на онзи от метрото.

— Става все по-лошо, шефе. Казал нещо на един от другите продавачи тук, цитирам: че бил свидетел на исторически момент.

— Исусе Христе! Добре, ще предам всичко това по полицейския канал. Но ти провери три пъти подробностите там, след това иди в „Клуб 21“ и виж дали можеш да разбереш още нещо.

„Сега вече навлизаме в царството на кошмарите“, казах си аз.

Втора част

Здравото повръщане

18.

Мери Катрин излезе в малкото, благословено тихо фоайе пред апартамента на фамилия Бенет и взе пощата, но се спря за миг. „Какво приятно кътче“, помисли си, като огледа архитектурните скици, окачени в рамки по стените, сред антикварните лампи. В ъгъла имаше поставка за чадъри от потъмняла кована мед. Съседите от апартамента до техния — семейство Ъндърхил, бяха подредили тук изобилие от зеленина, а върху масата за пощата бяха оставили детски играчки и плодови сокове.

Но щом се озова пред прага на апартамента на фамилия Бенет, младата жена забрави за приятната гледка. Въздъхна дълбоко, скръсти ръце пред гърдите си и отвори вратата.

Още с влизането й звукът се стовари като стена. Във всекидневната Трент и Рики продължаваха да спорят шумно за правата върху играта с плейстейшъна. За да не останат по-назад, пред компютъра в спалнята си Криси и Фиона се бяха задълбочили в някаква смъртоносна игра от новото дивиди. Старата очукана пералня спомагаше за увеличаването на шума, като кънтеше оглушително в кухнята.

Мери Катрин отскочи изплашено от малкия скимтящ обект, покрит с повърнато, който се стрелна между краката й. Взря се смаяно в него, невярваща на очите си. Но явно не беше привидение.

Някой току-що бе повърнал върху котката Соки.

Сред цялата тази шумотевица Мери Катрин едва успя да чуе звъна на телефона. Първата й мисъл бе да остави да се включи телефонният секретар. В момента нямаше сили за повече лоши новини. Но сетне си каза: „По дяволите, няма как да стане по-лошо“. Приближи се до телефона на стената и вдигна слушалката.