Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 30

— Описание на този тип? — попитах.

— Не е това, което очакваш. Бизнесмен, много добре облечен, цитирам: „… с чудесно скроен сив костюм“. От бялата раса, метър и осемдесет и осем, към деветдесет килограма. С други думи, метросексуален социопат. Съвсем като от двадесет и първи век, нали?

Детектив Питърс звучеше отчетливо, ясно и язвително. Реших, че ще се разбирам добре с нея.

— Точно така, за съжаление. Имаме ли нещо от видеозаписите, например посоката, в която се е насочил?

— Събрахме видеозаписите от магазина на Мейси и другите места около Херълд Скуеър. В момента свидетелите ги гледат, но едва ли ще го засечем. В сутрешния пик ъгълът на Тридесет и четвърта и Седмо авеню е оживен като пред стадиона на „Янките“ след поредния плейоф.

Изведнъж ме осени идеята за евентуалното съответствие между добре облечения мъж и свръхлуксозния магазин за мъжка мода, в който сега се намирах. Да не би да имаше някаква нишка, свързваща двете убийства с висшите класи?

— Поне имаме свидетели, които да разпознаят маниака, щом го заловим — отбелязах аз. — Благодаря ти, Бет. Ще поддържаме връзка.

Като приключих разтвора, се възнаградих с кратка почивка, само за една минута. Мъжката тоалетна за шефовете на магазина, макар и малка, беше почти толкова луксозна, колкото и всичко останало тук. И въобще не вонеше на повръщано. Спокойно бих я класирал с четири звезди.

Възползвах се от удобната възможност да телефонирам у дома.

— Наистина съжалявам — казах на Мери Катрин, когато тя се обади. — Знаеш колко много исках днес да си взема почивен ден, за да ти помогна, но този смахнат убиец — или може би няколко — се е развихрил и… Ясно ти е, нали? Известно време ще отсъствам от къщи.

— Справям се добре, Майк. Честно казано, съм доволна, че няма да ми се пречкаш в краката — додаде тя.

Не бях сигурен, че беше комплимент, но бях дяволски сигурен, че ме лъже.

— Милион благодарности. Ще ти се обадя отново при първа възможност.

— Почакай, тук някой иска да говори с теб — рече тя.

— Тате? — Беше Криси, най-малката ми дъщеря. Възпаленото й гърло, както тя самата го наричаше, вече звучеше малко по-добре. Благодарих на бога за малките милости. — Тате, моля те, кажи на Рики да престане да ме дразни — оплака се тя. — Днес е мой ред да гледам телевизия.

„Още един бонус да си вдовец — помислих си. — О, да, и радостта да си родител от дистанция“.

— Дай му телефона, миличка — разпоредих се аз.

Точно в този момент някой влезе в малката тоалетна, като отвори вратата толкова силно, че тя се блъсна в гърба ми. Едва не изпуснах мобилния си телефон. Беше чист късмет, че успях да го задържа да не падне в тоалетната чиния.

— Заето е, малоумнико — изкрещях и с един силен ритник затворих вратата зад мен.

Какъв ден, помислих си. Какъв ти ден? Що за глупости дрънках? Какъв живот.

17.

Следващият приоритет в списъка ми от задачи бе да се заема със сравнителните описания на заподозрените при различните инциденти. Проблемът беше, че разполагах само със сведенията, които бях получил от Бет Питърс. От „Клуб 21“ още не ми бяха предоставили подобна информация. От Тери Лейвъри научих, че претърсването на околните улици и разпитите на портиерите от сградите, съседни на магазина на Ралф Лорън, не са дали резултат. Освен това още чакахме по-смислени сведения от продавача, който е бил колега на простреляния Кайл Девънс.