Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 29

— Ако се е опитвал да ограби магазина, се е издънил, тъй като абсолютно нищо не липсва. Ако пък е имал друга причина, не я знаем.

— Имал ли е любовник този Девънс? — попитах. Въпреки присъствието на хората от Отряда за борба с тероризма, трябваше да третираме случая като обикновено убийство, поне докато не установим със сигурност, че не е било така.

— Мениджърът каза, че от две години живеел с някакво момче, но не се получило, затова момчето се върнало при майка си. Още се опитваме да се свържем с него или поне с майка му. Но засега по нищо не прилича на скарване между двама любовници, а и Кайл Девънс се разбирал с колегите си. Липсват признаци да е бил обект на преследване от лоши типове.

Отново нямах късмет. Вече беше ясно, че случаят е от заплетените.

Погледът ми се отклони към разпилените копчета за ръкавели на жертвата, които проблясваха върху скъпия килим, осветени от светкавицата на полицейския фотоапарат — само дето бяха смесени с няколко дебели месингови гилзи четиридесет и пети калибър.

Един стар познат — Джон Клиъри, техник от отдел „Убийства“, улови погледа ми.

— Недей да храниш напразни надежди, Майк — обясни ми той. — Вече ги обработихме с праха. Никакви отпечатъци. И ако тези „добри“ новини не са ги достатъчни, ще добавя, че няма изходящи рани, макар че е стрелял от упор с четиридесет и пети калибър. Не съм експерт по оръжията, но според мен е стрелял с куршуми дум-дум.

Добре. Още добри новини. Не само че си имаме работа с психопат убиец, но и е маниак, зареждащ оръжието си със смъртоносни муниции.

Тялото на Кайл Девънс още лежеше върху луксозния килим. Така беше паднал, че отражението му се виждаше в тройното огледало, високо до тавана — зловеща композиция от кръв, смърт и счупени очила, само че всичко това умножено по три. Вгледах се в зеещите на гърдите му рани.

— Да, когато се изправи срещу невъоръжен търговец, всеки може да се покаже като всемогъщ.

Но още по-тревожна от склонността към насилие беше прецизността на убиеца. Не само че действаше бързо и ефективно, но и бе използвал ръкавици при зареждането на оръжието.

Замислих се за убийството в „Клуб 21“ Започна да ме гложди смътното тревожно подозрение, че си имаме работа само с един убиец.

Нищо смътно обаче нямаше в чувството ми, че се очертава един дяволски дълъг ден. Настръхнах от това предчувствие като от прогизнал от дъжда шлифер.

16.

Около входа на партерния стаж в магазина настъпи леко объркване — сигнал за пристигането на съдебния лекар. Отдръпнах се и позвъних до полицейския участък в Манхатън-юг, за да се осведомя за другите нападения, за които комисар Дейли беше споменал.

Детективът, който бе поел случая, беше Бет Питърс, наскоро повишена в този ранг, с която не се познавах.

— Младата жена от метрото каза, че някой я блъснал. Не му обърнала внимание, така че не видяла кой е бил. Но десетина свидетели забелязали мъж, застанал точно до нея. Една възрастна жена се кълне, че той нарочно я изтласкал с бедрото си, а неколцина други допускат да се е случило точно така.