Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 12

След което натисна бутона за изпращане.

Прибра смартфона в джоба си и пое надолу по елегантната извивка на алеята към чакащото го беемве.

Не беше за вярване. Най-после го постигна.

Той беше Учителя, светът — неговите ученици. Наближаваше началото на първия учебен час.

5.

Учителя остави беемвето 720Li в основната зона за паркиране в Локъст Вали, край жп гарата на Лонг Айланд, между спортен мерцедес SL600 и рейндж роувър HSE. Дори колите в Локъст Вали подсказваха колко заможни бяха тузарските му съседи.

Изключи двигателя и провери сакото, проснато на задната седалка, за да изсъхне. Топлото слънчево време помогна за възстановяването на елегантния вид на финия плат. Никой нямаше да забележи малките следи от влагата.

Доброто му настроение отново се върна. Всъщност дори се чувстваше страхотно. Нещата се подреждаха според желанията му. Усещаше се като бог. Започна да си подсвирква първата ария от „Идоменей“ на Моцарт, грабна куфарчето „Луи Вюитон“ от седалката до шофьора и излезе от колата.

Когато наближи платформата, забеляза висока бременна жена, която буташе детска количка.

— Позволете ми да ви помогна — заговори я той.

Със свободната си ръка хвана предната ос на количката и я вдигна, за да изкачат стъпалата. Количката беше от онези сложни модели „Бъгабу“, скъпи както всичко тук наоколо. Самата майка също изглеждаше великолепно. Главозамайващо привлекателна блондинка, малко над тридесетте, с гривна с диаманти, проблясваща ослепително на дясната й китка. Не забелязваше ли, че гърдите й на практика бяха изскочили от плътно прилепващата блуза, опъната над издутия й корем, запита се той. Да, отговори си сам. Всичко в нея беше много примамливо — точно както го харесваше.

Усмихна се, когато тя огледа преценяващо костюма му „Живанши“, обувките „Прада“ и загорялото му лице с изсечени черти. Разбира се, че остана впечатлена. Имаше представителен вид на мъж с много пари, безпогрешен вкус и дързост. Рядко срещана комбинация.

— Много ви благодаря — промълви тя и отклони поглед към спящото момченце с ангелско лице в количката. — Можете ли да си представите — вчера се прибрахме от Малдивите, днес по обед имам среща в ресторанта „Джийн Джорджс“, която просто не мога да отменя, а по време на полета бавачката ни напусна. Трябваше да я оставя там. — Сниши глас и продължи със закачлив, почти заговорнически тон: — Не искате ли да си купите едногодишно бебе?

Учителя остана задълго загледан в очите й. Беше от онези погледи, които намекваха, че той е всичко, което си е представяла, и още много, много повече. Устните й леко се разтвориха, докато го гледаше унесено.

— Бих го наел за час или два, но само ако майка му върви с него — отвърна й той.

Младата красавица се изви гъвкаво като котка и му се усмихна игриво.

— Вие определено сте едно лошо момче, нали? — рече тя. — Ходя в града два-три пъти седмично, обикновено по това време и винаги сама. Може би отново ще се срещнем, лошо момче. — Съществото, олицетворение на елитна модерна майка, му смигна, след което се понесе нататък на отворените си обувки „Шанел“, демонстрирайки дългите си здрави нозе и заоблени бедра.