Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 11

Сега нямаше и да има.

Тази мисъл го накара да се почувства малко по-добре, но като се върна след три минути, гневът му отново изригна. Не му оставаше никакво време.

Толкова силно завъртя ключа за запалването, че го огъна. Натисна до ламарината педала за газта и подкара форда на заден ход. Четиридесет и три сантиметровите гуми на СУВ-а изскърцаха от рязкото потегляне, докато се триеха по каменната настилка, подредена на рибена кост. Но вместо да вземе завоя на алеята, той продължи направо през безупречно поддържаната морава. От бясното въртене гумите заораха дълбоко в меката почва и разпръснаха наоколо чимове със зелена трева.

Като остави включен двигателя на форда, с много по-внимателни маневри паркира беемвето на пустата улица в предградието. Сега вече се чувстваше малко по-спокоен. Почти бе приключил с разчистването на този боклук и се бе озовал отново в изходно положение, като все още не бе изостанал от графика си за деня.

Тогава, тъкмо когато се канеше да влезе във форда, за да го върне на предишното му място, от пръскачката на моравата бликна силна струя студена вода и обля дизайнерския му костюм от раменете до кръста.

Сините му очи пламнаха от ярост и едва не заблъска с длани по кормилото. Но навреме си спомни за сеансите за справяне с гнева, на които го бяха изпратили преди няколко години. Онази психотерапевтка бе наблегнала върху техниката за обуздаване на опустошителния му гняв: да преброи до десет, да диша дълбоко със стиснати до болка юмруци, докато си представя, че стиска портокали.

Стискай портокалите — сякаш чуваше да му диктува успокояващият й глас. — И после изцеди, изцеди, изцеди сока.

Реши да изпробва метода. Стисни и изцеди. Стисни и изцеди.

Пръскачката отново обля форда и опръска лицето му през отворения прозорец.

— Ще ти покажа как се овладява гневът, шибана кучко! — озъби се той и стовари крака си върху педала за газта.

Разпръсквайки чимове и парченца от каменната настилка, фордът полетя напред през гаража и се заби в задната стена с петдесет и шест километра в час. Трясъкът отекна като бомба, избухнала в телефонна кабина. Във въздуха наоколо полетяха отломки и се извиха облаци прах.

Успя да се добере до стартера покрай издулата се въздушна възглавница, изключи двигателя и се измъкна от седалката. Възцари се приятна, успокояваща тишина, като се изключи съскащият радиатор и приглушените струи от изскачащите пръскачки по моравата.

— Това ще ти е за урок — изрече.

И замря.

Ще я научи… Учител.

Да, това беше — съвършеното име, което търсеше!

— Ерика, най-после да свършиш нещо полезно — тихо додаде той.

Измъкна смартфона от измокреното си сако и го включи.

Най-отдолу в манифеста за мисията му, под „С най-добри пожелания“, дописа върху светещия екран: Учителя.

За последен път провери името на получателя на съобщението, за да е сигурен, че е правилно изписан адресът на „Ню Йорк Таймс“.